"Няма добър човек, няма лош човек. Има просто човек...". А.Чехов.
Свързвайки живота си с човек от друга култура ставам свидетел на насаждането на различни стереотипи за исляма, Близкия изток и Северна Африка. Убедена съм, че много други жени, омъжени за мюсюлмани са се сблъсквали понякога с негативизма на роднини, познати и не толкова познати. Някои от коментарите са просто абсурдни. За съжаление повечето хора формират мнението си за исляма въз основа на получената в медиите информация и от филмите. Или от чуто от трети страни. В киното ислямът е отразен едностранчиво. Нямам предвид, че филмите, в които има герой мюсюлманин са слаби или некачествени. Много от тях са с огромен бюджет и интересна драматургия. Но препратките към исляма, мюсюлманите и арабите са много тенденциозни (избирателни) или не почиват на определени факти, а са художествена измислица. Тези филми биват гледани с интерес от западните общества и от българското в частност и голяма част от представеното в тях се приема за чиста монета, а от частния случай се правят обобщения. Нека коментираме някои от тях...

Търсене в този блог

четвъртък, 21 януари 2010 г.

Стереотипите към другите

     Определението за стереотип е сравнително ново - датира от 20-те години на ХХ в. То е дефинирано за пръв път от американския журналист Робърт Липман, който в своята книга, озаглавена "Общественото мнение" твърди, че голяма част от представите за света се възприемат от човека на базата на утвърдени клишета. Това, което е особено характерно за стереотипите е, че те са повтарящи се. И някой, отгледан с една торба стереотипи е много вероятно да ги предаде на своите деца. Друго присъщо нещо е, че стереотипите са много устойчиви. От една страна заради своята повтаряемост, от друга заради това, че представляват готов отговор на различни явления, които много често не сме в състояние или нямаме желание да открием сами. На трето място стереотипите поради своята природа се получават като представа от други хора, от медиите, а не чрез личен опит. Освен това те са почти винаги лъжливи в някаква степен относно явлението, до което се отнасят тъй като приписват едни или други черти само на основата на принадлежността към определена група.
     Най- опасни се оказват социалните стереотипи, тъй като въз основа на тях се формират агресивни прояви към определена етническа или религиозна група. Дори когато хората се убеждават, че стереотипът не съотвества на действителността, те не са готови да се откажат от него, а предпочитат да твърдят, че изключенията потвърждават правилото.
     Поради своята устойчивост стереотипите са удобно средство за пропаганда на определени политически и идеологически идеи. Това се наблюдава още от дълбока древност когато войските на една армия биват мотивирани да се преборят с врага, демонизиран и оределян като заслужаващ най-бърза и жестока смърт. В съвременната история военната пропаганда достига своя връх през 20-40 те г. на ХХ век, в резултат на която са избити милиони евреи. През 1924 г. Юлиус Щрайхер казва:  "Моля ви, по-специално тези, които носят кръста по нашата земя, отнасяйте се по-сериозно, когато ви говоря за врага на немския народ, а именно, евреина. Не от безотговорност или за удоволствие се боря срещу еврейския враг, а защото знам, че всички нещастия на немския народ са причинени единствено от евреи. Ще ви питам още веднъж, кой е на кладата днес? Евреинът търси господство не само над немския народ, но над всички народи. ".... През 1941 г. прокламацията на Адолф Хитлер пред германския народ носи заглавието "Кръстоносен поход за спасяване на Европа", имайки предвид спасяването на Европа от СССР. Резултатите от ВСВ измерени в човешки животи са ужасяващи...
     Жертва на стереотип може да стане всеки човек в зависимост от своя пол, етнически произход, религия или социално положение - виж тук. Ние българите като емигранти в Западна Европа също попадаме в стереотипна група - тази на бившия “голям приятел на Съюза", която започва да битува не само на Запад, но и в централна Европа и вървяща паралелно с “българската връзка" и “българския чадър”, идентичен със задкулисните дейности на КГБ на Запад. Специално френските медии, а и някои криминални романи успешно пресъздават българската атмосфера в София и по Черноморието като фон, на който се разиграват нечисти дела. Образът на българина остава по-скоро в сянка, за да се идентифицира със стереотипа на опасния криминален тип, зад когото стои застрашителната и могъща власт. Към това се прибавя и "опита" на някои държави с просяците и джебчиите от България или проституиращите момичета пак от Източна Европа. Но вие идентифицирате ли се с някоя от тези представи?
       В книгата си «Джихад срещу Мак Света» (Jihad vs. McWorld) Бенджамин Барбер, смята, че днешната вълна на международния тероризъм до голяма степен има за основа стереотипите. Ислямският свят възприема Запада като свят на материализма, потребителството и нарцисизма, безнравствеността и пр. Но питам се нима обратното не е вярно и то в по-голяма степен? Нима Западът не възриема Близкия Изток като място на изостанали цивилизационно, мързеливи и жестоки хора, които трябва насила да бъдат модернизирани и демоктратизирани? Дори в България, страна с много по-малък процент емигранти от Близкия Изток социологическо проучване, проведено през 2008 г.  сочи, че те са най-непредпочитани за съседи и най-често са отъждествявани като терористи, мръсни, , но и богати, в някои отношения са оставяни дори след ромите. Гледната точка на Западната култура към Изтока е Евроцентрична (както отдавна е отбелязал Едуард Саид) и надменна. Повече за изследването виж тук.
      Стереотипизирането има своя опасен заряд, несъмнено. Това е така защото както твърди ученият Ернесто Граси индивидът като ЧАСТ от човешката маса, а не като индидуалност, притежава 4 признака:
1. Анонимност - тя се проявява под влиянието на страстите в тълпата и замяната на индивидуланото поведение с импулсивна реакция.
2. Импулсивно поведение - на мястото на разума застъпват чувствата. Оттам и голямата податливост на големи групи хора откъм внушение.
3. Загуба на интелигентност - тълпата е по-ниско интелектуално от интелектуалността на отделния индивид. Масата е лековерна и се отнася безкритично към всякаква реторика. Това е доказано през човешката история!!!
4. Пренебрегване на личната отговорност - индивидът под въздействие на тълпата би извършил прояви, които в самостоятелна форма никога не би помисли.
     След като се знаят тези 4 основни принципа на поведенческите прояви могат да се изяснят и множество събития от съвремието, свързани с проявите на ислямофобия или пък на радикализъм от страна на мюсюлмани. Например реакцията на мюсюлманите към Датските карикатури на пророка Мохамед са били напълно предвидими ако се базираме на посочените признаци. Следователно е търсен този ефект. И тълпата реагира. По различни причини и подкрепяна от различни партии по страни, всяка от които действаща от личен политически или икономически интерес.
     В редица страни на Запад вече съществуват организации, които имат за цел да променят това виждане за цяла една култура. В САЩ тя носи името Американо-арабски комитет срещу дискриминацията. А в някои страни от Блзикия Изток като Иран или Сирия например се правят компютърни игри, в които се цели да се промени обичайния стереотип в тях, при който арабите и мюсюлманите са „лошите„ и положителните герои от американски или европейски тип да бъдат заменени с арабски или ислямски борци. Някои от сюжетите се базират на истински истории - виж тук. Такава активност е напълно разбираема като се има предивд колко много игри от западни производители са изпълнени с възможности за избиване на терористи, очевидно с близкоизточен произход като Counter strike, Call of duty, Six days in Fallujah, Muslim massacre, Dantes infernoр където арабинът издебва в гръб кръстоносец, за да се затвърди представата за безчестието на мюсюлманите и тяхната подлост. В Medieval II Total war египетските мамелюци са с по-слаби възможности за битка и са демонизирани. Подобни иги са и Stronghold crusder, Crusaders thy kingdom come и други.
      Защо киното и защо холивудското кино - сами разбираме, че щом правим фестивали за източно, балканско и други видове кино по региони то те не са толкова масово гледаеми както американското. Последното няма нужда от фестивали, то присъства навсякъде. Дори да не проявяваме към него конкретен интерес то е почти единственото и основното, което се излъчва по повечето български телевизонни канали и се предлага в кинозалите. Досега една единствена медия и то кабелна беше излъчила ирански филм, "Деца на рая", който е неоценим по своята художествена стойност. И както казва Никита Хрусчов - "Страх ни е от американското кино повече отколкото от американските бомби". Тъй като то има силата да прониква навсякъде от една страна заради неизброимите сюжети, които предлага, от друга поради неоспоримите способности да представя дадена история като неповторима и да прави съпричастни зрителите към съдбата на героите, от трета заради огромните бюджети, с които се прави това кино, а оттам и художествените похвати, с които може да борави. На четвърто място поради една от неговите странични, а може би не? цели за пропагандиране на американската култура, чрез което дори правителствени организации в САЩ успяват да прокарат своите идеи. Разбира се отрицателният ефект не се дължи само на киното, а н цялото медийно отразяване. Защото например по телевизията се излъчват истории на жени, чиито бракове с мюсюлмани са имали нещастието да бъдат неуспешни и като резултат от това са произвели множество проблеми и за двамата съпрузи и децата им. Но питам се може ли да се каже с чисто сърце, че всички бракове на света са успешни независимо между какви хора са сключени? Нима всеки брак не минава през различни трудности и дали ще успеят да го съхранят съпрузите зависи от множество фактори и способността има да правят взаимни компромиси? Защото освен жените, които имат неуспешен брак с мюсюлманин има стотици, които живеят съпружеския си живот напълно нормално. Но тях никой не отчита като статистика, а те са много повече от тези, които не са успели.
      Години по-късно в навечерието на падането на Берлинската стена Дж. Буш Старши потвърждава думите на Хрусчов като казва: "Благодарение на американските хамбургери, кока кола, Малборо и холивудските филми победихме комунизма".

Няма коментари: