"За" и "против" турските сериали

На 26 април в Центъра за култура и дебат "Червената къща" се проведе дискусия на тема "За" и "против" турските сериали. Дискусията е вдъхновена от множеството излъчвани по национални медии турски сериали и най-вече от разминаването между негативното отношение към новоните на турски език и почти безрезервното приемане на турските сериали.

Дискусията започна с радиозапис на анкета, проведена в гр. Смолян. В него се чуха отговорите:

Всички гледат тези сериали; между роднините има почит и уважение; има традиции, по-стабилен живот, хората се идентифицират с героите.

Първият участник Милена Якимова, социолог, автор на изследване, проведено сред ученици в горния курс. Според резултатите младежите намират, че в сериалите се говори за ценности и почит. Критките са основно за това, че са сериали, а не че са турски сериали и че сериалите по принцип са предназначени за масова консумация, а младежите се определят като high класа. Въпреки това мнозина познават фабулата на отделните сериали и героите.

Александър Михайлов, редактор на радиопредаване изложи тезата, че ако някой не желае да гледа турски сериали може да смени канала, има безборй кабелни телевизии. Сериалите се излъчват защото за тях има търсене, следователно и предлагане. Художествената стойност на тези сериали е много по-голяма отколкото на "чалга" културата, битуваща в България през последните 20 г.

Калоян Методиев, политолог, засегна политическите аспекти на производството на турски сериали и изнасянето им зад граница. Според него Турция има имперски интереси и се стреми към хегемония. В идването на власт на умереносилямистки партии авторът вижда заплаха за света и БГ в частност. Според него сериалите не отразяват реалността, свързана с мизерия, бедност, ориенталщина, разлика в хигиенната, разбирана по друг начин от нашата?!

Веселин Босаков, също социолог, представи тезата, че трябва да се прави разлика между търпимост и толерантност, като първата е свързана с принудата, а втората е личен избор и че ако отпадне принудата в България е възможно да се разрази агресия защото българинът е търпим, а не толерантен. Освен това в сериалите има близки до нашите битовизми, което улеснява идентификацията с героите.

Кристина Владимирова, репортер и автор на магистърска теза за турските сериали направи разграничение между латиноамериканските сериали, насочени главно към жените (това са основните образи в тях) и турските, насочени към семейството като общност.

 

Мнения от публиката - част;

- относно ролята на жената - сериалите не представят една модерна жена с модерни отношения. Както латиноамериканските са повлияли за развращаване така и тези могат да повлияят на ограничаването на жената.

- за Бога хора, не гледайте сериали;
- имам в къщи хладилник Беко, какво да го правя ( в см. да го хвърля ли зашото е турски)?
- разликата в съотношението между хората, гледащи турски сериали и Биг Брадър е 2 млн. към 800 хил. което доказва кое е по-ценно - моралът или простащината.
- за първи път имаме сапунки в праймтайма. Нямаше да са проблем ако не бяха орудие на турската  политика.
- най-успешният сериал в БГ Дом за нашите деца все още е много гледан, значи на хората им харесва да гледат неща, свързани с взаомоотношенията в семейството и поколенията.
- Дори когато има криза, в сералите се опитват да я решат колективно, запазвайки семейстовото.

Заключителни думи:
- Ако човек има изградена култура и критично отношение няма как да се повлияе - Михайлов.
- Проблемът не е в турските сериали, а в нас - Босаков.
- На предствянето на българска фолклорна група в Сирия публиката става на крака. В смисъл България има с какво да се гордее и трябва да го изнася навън, а българите трябва да надскочат комплексите си, за да се отворят и за други култури без това да значи непременно да забравят историята - Хлайф.

Двеминутки на омразата - 5 част

Един от марксистките закони гласи, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. На български си имаме друга, не по-малко прозорлива поговорка: Една лъжа казана 100 пъти става истина. Как ли се чувстват милионите мюсюлмани по света когато за тях се мисли с толкова беден откъм представи диапазон и дали не се появява и ефектът на капсулиране като резултат от това?

Във филма "Полетът на феникса", Flight of the phoenix (1965) капитан Франк Донс (Джеиймс Стюарт) изпълнява чартърен полет до либийския град Бенгази като вози служители в петролната компания Арабку и пада в пустинята Сахара по време на буря. Радиовръзката е повредена и мъжете прекарват няколко дни без храна и вода в жегата. След няколко дни керван от бедуини с камили минава наблизо. Мъжете се колебаят дали да търсят помощ, страхувайки се от реакцията на араби бедуини. Един от тях казва: „Тези могат да ни избият без това да значи нещо за тях.” Но после избират двама от групата, за да отидат при арабите, нощували наблизо, да поискат храна и вода. На сутринта обче разбират, че арабите са си заминали и намират двамата си спътници са с прерязяни гърла. Създателите на филма оставят на зрителите да тълкуват причината за това варварство сами. Нали са араби? Това е достатъчен мотив.

В първата част от 'Завръщане в бъдещето", Back to the future (1985) тинейджърът Марти Макфлий живее с родителите си в Калифорния като те преживяват трудности в семейните си взаимоотношения. Марти има чудат приятел, ученият Еммед Браун, който работи върху създаването на машина на времето, захранвана от атомна енергия. Благодарение на тази машина Марти пътува към миналото и по-точно в 50-те г. на 20 в. В новия си живот той вижда как неговите родители са се запознали като млади и се опитва да се намеси в техните взаимоотношения, за да предоврати бъдещите им проблеми. В края на филма той се връща в действителността и успява да помогне на родителите си да превъзмогнат противоречията си.

     Атомният материал за машината е скъпоструващ и е забранен за продажба. Откъде Браун се сдобива с нужното? Алтернативите са много пред Земекис (реж.- б.а.), като например Браун да работи в такъв институт за атомни изследвания и оттам да вземе материала. Но това деяние е незаконно, неморално и е прието, че се извършва само от лошите. Затова Земекис намира друго решение - по-лесно, по-приемливо, по-атрактивно, но най-важното - безнаказано: В началото на филма в новинарска емисия говорител информира, че либийски терористи са откраднали малко количество плутоний от едно хранилище. Те го предоставят на др. Браун, за да им направи атомна бомба. Той ги измамва и им дава безопасна бомба, пълна с отпадъци. Когато либийците откриват изамата, го застрелват. Марти, който става свидетел на убийството едва се спасява.
      Чрез това решение Земекис уцелва с един куршум няколко заека. Първо Браун не се принуждава да открадне плутоний, а го получава от либийци - с други думи Остави злодеите да свършат мъсната работа. Второ е показано как едно и също нещо в "различните" ръце се превръща в "унищожително" или "хуманно" тъй като Браун вместо бомба, която да навреди на цялото човечество произвежда научно откритие. Трето др. Браун иглежда като герои, който попречва на терористите, но и като жертва в името на доброто. А това се случва в страната, която и досега е единствената, използвала атомни бомби срещу цивилни и намира това за оправдано.

В Bright light big city (1988) се разказва за Джими Конуей (Майкъл фокс) – писател, живеещ в Ню Йорк и работещ в едно списание, където постоюнно получава критики от своя мениджър заради немарливост. Той страда след смъртта на майка си и раздялата с жена си, манекенката Аманда Уайт. Джими се отдава на алкохол и наркотици и прекарва нощи те в барове със своя приятел Тад (Кийфър Съдърленд). В един от баровете Тад запознава Джими сдве момичета. Едната го разпознава и го пита: „ Нали си приятел на Аманда Уайт?’, а той отогваря: „Не, бях й съпруг.” Тогава тад се намесва в разговора: „ Не сте ли чули за Аманда, тя беше в Париж и получи изстрел по време на престрелка между палестнски терористи и френската полиция. Тад отива някъде, а едното от момичетата пита Джак: „Вярно ли е това?”, а той отговаря: „Не, не е.”

В "Двойна комбина", Double team (1997) Джак Куин (Жан Клод жан Дам) е прочут агент в антитерористичния отдел на ЦРУ. От известните противници на Куин е Ставрос (Мики Рурк), опасен международен терорист. Той е наемник и предлага услугите си на всякакви правителства и организации срещу солидни суми. Агенцията се обръща към Маккуин, тъй като Ставрос се е активизирал. Искането е да бъде заловен жив, за да се получи информация за клиентите му, изто1ниците му на финансиране, маршрути зашото според агенцията Куин най-добре познава начина муна работа и мислене. Предполага се, че Ставрос ще бъде на уговорена среща в лунапарк след няколко дни. Куин със специален екип подготвя операцията. В лунапарка Ставрос се среща с 6 г. си дете. Затова Куин отказва да издаде заповед за стрелба. Но Ставрос се съмнява, че е следен и започва безразборна стрелба, резултат на което и синът му бива прострелян, а самият Куин е тежко ранен и изчезва за известно време. Терористът, който прехвърля отговорността са смъртта на сина си върху Куин отвлича бременната му жена. В изпратено послание, че ще убие жена му Ставрос иска Куин да се яви. След дълги гонтиби Куин спасява жена си и оттървава света от Ставрос.

     Къде са арабите тук? Последната възложена на Куин задача преди да се оттегли е да върне камион с откраднати атомни материали от американска база в Хърватска, подготвян за продажба на Ирак от Ставрос.
     Докато Куин и екипът му наблюдават лунапарка две мюсюлманки, облечени в черно влизат вътре. Един от колегите иска да бъдат наблюдавани защото изглеждат подозрителни. Присъствието им там и очакването на Ставрос създава косвена връзка между тероризъм и ислям.
     На трето място в разговора между Куин и колегите му, които разглеждат видеоматериали за различнии терористични атентати в последно време и особено последен атентат в Барселона, в който няма групировка, поела отговорността, но носи печатът на Ставрос, един колега казва: "Трябва да разберем кой му е платил." А друг отговаря: "Напоследък алжирците показват мускули."

В "Чакала", Jackal (1997) Студената война приключи, а руската и американската полиция работят заедно против организираната престъпност и тероризма. В съвместна операция в Москва, водена от руската страна от полк. Валентина Козлова ии от американска от заместника във ФБР Картът Престън руската полиция щурмува нощен бар, за да арестува опасен престъпник на име Кадси Мурад, обвинен в убийството на руски офицер от полицията. Мурад е убит по време на операцията. Брат му Тарик решава да отмъсти и наема известен наемен убиец с прякор Чакала (Брус Уилис), за да ликвидира самия директор на ФБР. Службите САЩ не разполагат с данни или снимки за Чакала. Полк. Козлова ги информира, че КГБ е работило преди с него чрез посредници и че в архивите е намерила имената на 6-ма души, които са го виждали. 4-ма са вече мъртви, а от останалите двама единият е Либия, а другият – жена, бивш член на Баската сепаратистка организация, е в САЩ. ФБР не знаят къде живее тя и затова се обръщат за помощ към Деклан Малкуин (Ричърд Гиър), който е бивш член на ИРА и бивш любовник на издирваната, а в момента и излежава присъда в американски затвор. Заестникът на ФБР Престън го посещава в затвора и му казва: „ Знам, че Чакала те е извозил в оръжейната сделка с Либия.”

В "Код Меркурий", Mercury rising (1998) се разкзава за Саймън Линч, 11 годишно дете аутист, което успява да дешифрира свръхсекретен код с данни и имена за всички чуждестранни агенти, работещи за ЦРУ под прикритие в чужбина. Един от тях е Рашид Халаби, както казва отговорния за този код подполковник в Нац. Агенция за Сигурност Никълъс Кудроу (Алек Болдуин), който се гордее, че този скъпоструващ код е неразбиваем. Рашид е иракчанин, роден в САЩ и е внедрен в армията на Саддам Хюсеин със задача да подготви свалянето му от власт. Когато разбира, че едно малко дете е успяло да разчете кода и за да не провали своята политическа кариера, Кудроу решава да го ликвидира. За целта изпраща наемен убиец. Агентът във ФБР Арт Джефрийз (Брус Уилис) се намесва, за да спаси Саймън. Пред Джефрийз Кудроу оправдава решението за убийството на детето с това, че се илзгат на риск стотици животи като този на Рашид Халаби (изрично подчертан – б.а.). Въпросът е защо акцентът е точно върху Халаби, въпреки, че службите имат хиляди агенти под прикритие по света (Китай, Корея, Русия и т.н.) и въпреки, че изричното споменаване на едно или друго име е без значение от гледна точка на драматургията. Причината е да се внуши чувство на омраза към този иракчанин, въпреки, че той не се появява на екрана защото подсъзнантелно се задава следния въпрос: „ Не е ли жалко, че заради този арабин трябва да бъде убито невинно дете?” Изпратеният наемен убиец е бивш комадос, но носи фалшиво име - на убит в Бейрут през 82 г. Войник. Въпросът е отново – защо е споменат точно Бейрут?

"Вътрешен човек", The Insider (1999) разказва за Джефри Уайгент (Ръсел Кроу), който е висш чиновник в една от големитетютюневи компании в САЩ. Той открива, че компанията укрива от обществото информация относно дейвителните вреди от цигарите, които произвежда. За да направи достояние тази информация, той се свързва с Лолуел Бергман (Ал пачино), продуцент на известното американско предване 60 минути. Филмът разказва за яростната битката, водена от компанията срещу телевизионната мрежа СБС. Но филмът започва в един от старите разрушени квартали на Бейрут, където брадясал мъж кара Мерцедес, а на задната седалка се вози човек с качулка на главата (Бергман). Колата се движи бързо в тесните улици, а зад нея се движи джип с монтирана картечница. Навсякъде по стените има големи снимки на иранския лидер аятолах Хомейни, и разпръснати въоръжени мъже по улиците, надписи по стените, барикади. Колата спира пред една къща, а брадясалият мъж сваля Бергман като го вкарва в стая, поставя го да седне на стол и му маха качулката. Пред него се изправя Шейх Фадлалла, лидер на групировката Хизбулла. След като му предлага кафе шейхът пита: „Моля кажете ми защо трябва да се съглася да дам интервю пред една ционистка медия?”. Бергман отговаря: „Защото мисля, че Хизбулла има тенденция да се превърне в политическа партия, затова е важно какво мислят за вас в Америка. Вие в момента нямате добра репутация и затова мисля, че е добре да дадете това интервю.” Шейхът се съгласява в Ливан да пристигне и водещият н предаването. Шефът на охраната на шейха (грозен, дебел, брадсал и говорещ смешно и нервно) възразява, че водещият е прекалено близо до шейха и иска той да се отдалечи, но водещият отказва, след което става скандал. Бергман се намесва и успокоява нещата, за да започне интревюто с първия въпрос: „Терорист ли си?” Шейхът отговаря: „Аз съм слугата на Аллах?”. „Така ли, а? Слуга на Аллах?” – подигравателно пита водещият. Филмът както пише в началото, е направен по действителен случай и е базиран на интервюта, излъчени в предаването 60 минути. С първата сцена режисьора цели да покаже колко продуцентът е опитен и напорист. Но защо е избрано точно това интервю с лидера на Хизбулла въпреки, че в дългогдишната си кариера Бергман е организирал интервюта с десетки известни и интересни личности в и извън САЩ? Първо за да се затвърди мита за заплахата от ислямския фундаментализъм, второ в истинското интервю има въпроси и сигурно има и отговори, които изразяват позицията на двете страни, както и такива, отговарящи на отправените от Уолъс обвинения, но във филма е показан фрагмент от разговора, в който журналистът казва: „В САЩ мислят, че като лидер на ислямски фундаменталисти вие сте отговорен за атентатът над нашето послоство”....но не се дава възможност на зрителите да чуят отогвора. След тази фраза действието се премества в САЩ при тютюневия бранш.

В "Пехотинецът", The Marine (2006) Джон Трийтън (Джон Сена) току що се е уволнил от казармата и започва цивилен живот. За разлика от жена си Кейт той не харесва следвоенния жовот и не може да се адаптира. Започв работа като охранител, но е уволнен първия ден заради побой с клиент. Той решава да замине с жена си на море. По пътя пред бензиностанция тя е отвлечена от престъпна група, търсена от полицията. Действието се развива как той гони бандата и спасява жена си. Трийтън е представен като добър съпруг, романтик и обичан от околните. В същото време с лошите той е безкомпромисен и смел, готов да пожертва себе си заради близките си. За да докажат това съсздателите на филма започват лентата със сцена в Ирак. Там действието се развива в една от щабквартирите на Ал Кайда където група терористи измъчват трима американски войници. Един от терористите чте на арабски пред камерата: „Убиват нашите деца и източват нашите богатства.” А другият крещи: „Аллаху акбар”, размахвайки сабя, готов да отсече главите на войниците. Но в точния момент Трийтън се намесва и спасява войниците.

В лентата "Следващият", The next (2007) Крис Джонсън (Никълъс Кейдж) работи като илюзионист в казино в Лас Вегас. Но той притежава свръхемоционална сила, която му позволява да вижда събития в бъдещето. ФБР разполага с информация, че международна терористична организация планира атака с атомно оръжие, която ще причини смъртта на милиони в ЛА. Но службите не разполагат с достатъчно данни за местоположението и датата на атаката. Агент Кали Ферес (Джулиан Мур) на САЩ атомното оръжие. Те са от различни националности. Някои от тях говорят а френски, други са китайци, но са ръководени от двама с близкоизточни черти (пакистанци?) без да е спомената националността им изрично.

"Трансформърс", Transformers (2007) разказва за американска военна база, намираща се в държавата от персийския залив Катар. Базата е подложена на унищожителна атака от неизвестен враг (в последствие се разбира, че са извънземни машини), който успява да проникне в националната комуникационна система на американската армия и да я блокира. Пентагонът събира десетки младежи с талант в областта на интренет технологиите, за да разберат източника на атаката. Едно от момчетата казва, че източникът е от Иран. Друг му отговаря: „Стига бе, това е прекалено умно за иранските учени.” Първо подценяването на Иран и показването му като заплаха и противник е част от психологическата война, която се води в момента срещу него в подготовката на общественото мнение за евентуален удар срещу държавата поради ядрената програма. Второ се подценяват иранските научни и технологични възможности, въпреки че иранските учени, независимо от западното научно ембарго се развиват в различни сфери, разчитайки на национални кадри, а иранските хакери са като всички други хакери по света - наскоро хакнаха социалната мрежа Twitter. По време на атаката един войник се обажда на местната катарска телекомуникационна компания и иска да бъде свързан с Пентагона. Операторът през цялото време на разговора рови в носа си и отговаря безразлично и тъпоумно. Катар, която е една малка държава по площ и по население, но богата на ресурси, е известна с архитетурата си и развитата си инфраструктура, но във филма не изглежда нищо повече от няколко средновековни къщурки с измислена архитектура в пустинята.

Човек отвътре

Човек отвътре, Inside man (2006)

режисьор: Спайк Лий

Жанр: Крими, Драма, Трилър

В ролите: Клив Оуен, Дензъл Уошингтън, Джуди Фостър, Уилиям Дефо и др.

Във филма група младежи с еврейски произход, ръководени от Долтън Ръсел (Клив Оуен) организират нестандартен обир на банка в Ню Йорк. Целта са секретни домументи от сейфа на Артър Кейс (Кристофър Плъмър) американски бизнесмен, собсвеник на въпросната банка. Чрез този докумен младежите искат да докажат, че Кейс е сътрудничил с немците през ВСВ и е натрупал голямо състояние за сметка на бедни евреи, страдали от нацисткия режим. Банката Кейс е открил с това богаство. Маскираните крадци взимат чиновници и клиенти на банката за заложници и ги карат да се облекат със същите дрехи като тях, за да не може полицията да разпознае извършителите когато се смесят с тъплата. Кейс, който се страхува да не бъде разкрит се обръща към една агентка на недвижими имоти – Мадлин Уайт (Джуди Фостър), стриктна и влиятелна. Целта е срещу голяма сума пари тя да води преговори с крадците и да получи сейфа му преди те да го отворят. Уайт не успява. Крадците манипулират полицията и се разпръсват, а в края на филма успяват да вземат търсения документ, докато Кейс е подведен под съдебна отговорност.

     Лентата представя младежите като умни, забавни и знаещи какво искат. Стилът им на обир печели симпаттите на зрителите, особено че се извършва без насилие, жертви или кръв защото оръжията се оказват играчки и те оставят парите от сейфовете на другите клиенти на банката освен диамантите и документа от сейфа на Кийс. Всичко това е за да не бъдат сметнати за терористична или криминална групировка, а като последователи на справедливата кауза за издриването на хора, подпомагали нацистите и причинили смъртта на милиони евреи.

     Това е справедливо искане, но въпросът е трябва ли гневът на зрителя или евентуалното му осъждане на подобно незаконно действие на младежите да бъде отклонен чрез насочването му към арабите? Или с други думи за да бъде изчистено името на един етнос или религия трябва ли друг етнос да бъде очернен?

     Във филма няма арабски герои, но въпреки тяхното отсъствие арабите са вмъкнати подмолно и уж случайно на няколко места по начини, чрез които да събудят у зрителите болезнени спомени и да затвърдят омразата и страха.

     На стената до банката е написан графит „Никога няма да забравим” (кой и какво направи- б.а.), разпорстранен след 11 септември. До надписа има снимка на Статуята на Свободата. Освен това Ръсел, водача на крадицте иска от полицията да му се осигури самолет , а полицейски офицер Дариус (Уилиям дефо) коментира искането пред дет. Фрейзър (Дензъл Вашинтон) по следния начин: „Какво мисли този глупак, че ще му осигурим самолет?’, а Фрейзър отговаря: „Той не е глупак.” Дариус казва: „Тука може да се повтори клането със спортистите в Мюнхен”, замълчявайки за секунда. И за да се изостри вниманието на зрителите пита: ”Кого обвиниха тогава? Една палестинска групировка извърши атака в олимпийското село в Мюнхен, в резултат на която бяха убити 11 израелски спортисти.” Защо точно тази случка от палестино-израелския конфликт е селектирана? Защото трябва да се очерни борбата на палестинците за правото им на свободна държава и показването им само като терористи, а не и като жертви? Като се има предвид, че трагедиите на палестинцитев резултат на окупацията са известни от години на света. А не само милиони бежанци, разпръснати по целия свят доказват това, но и десетките неизпълнени резолюции на ООН в полза на палестинците и рапорти тена международни правозащитни организации.

     В друга сцена разговарят няколко заложници, а единият се чуди: „Дали тези (обриджиите-б.а.) са терористи?” Тогава един от обирджиите, внедрен тайно сред заложниците казва: „Не, те са крадци, а не терористи.” Трети човек се намесва: „Ти откъде знаеш, може да са от Ал Кайда, да не си от Мосад?” Създателите на филма настоятелно подчертават и насаждат представата, че тези хора не са терористи, въпреки, че вземането на заложници с политически цели се смята за терористичен акт и отвличат вниманието на зрителите чрез споменаването на Ал Кайда. Това означава ли, че ако други хора извършват този обир по същия начин, няма да бъдат смятани за криминални елементи и предвид политическата цел дори за терористи? Предствете си ако крадците са араби как би се развило действието.

     Докато се опитва да реши проблема със сейфа в банката агентката на недвижими имоти Уайт се среща с един арабски богаташ от фамилията Бен ладен, за да му уреди имотна сделка. Целта на тази сцена е свързването на вчерашните злодеи (нацисти, от които е Кейс), които са тероризирали света и днешните нарочени злодеи (араби и мюсюлмани). Все е едно арабите са продължители на нацисткото зло. Тази връзка се повтаря и в други филми.

      Един от крадците завързва очите на индиец сикх, чиновник в банката и го пуска да излезе навън за да предаде съобщение на полицията. Заради тюрбана, традиционен сикхски елемент и брадата му полицията го го взима за мюсюслманин и го кара да коленичи, а полицаят крещи: „Шибан арабин.” Сцената е вмъкната не само заради расисткото отношение, а и да се напомни, че арабинът е вечната заплаха и всеки арабин и мюсюлманин е опасен за околните.

Мисия Лондон - неофициално

       Тъй като това е лична страница си позволявам да изляза за малко от руслото на американското кино и да ви пренеса много по-близо, в българската киноиндустрия, където откривам непотвърдена косвена връзка между нашенското и американското кино и по-точно стилът на кинематографиране на някои герои.

Скоро ще станем свидетели на един позабравен в българското кино жанр - комедията. От годините на "Топло", "Баш Майстора", "Дами канят" и други вечни български комедии до днес е изминало много време, в което като че ли опитите за нещо наистина стойностно и смешно едновременно се бележеха от значителни неуспехи. Претенциите да ни разсмее до сълзи има новият български филм "Мисия Лондон", който се базира върху едноименния роман на Алек Попов. В заснемането му е ангажиран великолепен актьорски състав с признатите Любомир Нейков, Юлиан Вергов и Ани Пападопуло наред с ексцентричното присъствие на фолкпевицата Андреа и любимия Орлин Горанов.

     Като всеки "авторитетен" филм напоследък обаче (има няма 100 години) и този явно не може да мине без някои утвърдени "образи". Камал (собственик на нощен клуб) е един от тях. Дали са му приписани обичайните и познати от Холивуд отрицателни качества? Или той ще ни изненада с ново амплоа и "цивилизационен" прогрес?
     Надявам се образът на близкоизточния персонаж да ме опровергае, че клишетата се употребяват като перпетум мобиле (в см. все се въртят едни и същи), но честно казано имам съмнения и от сега ми става леко горчиво. Което не значи, че филмът не може да бъде забавен.

Двеминутки на омразата - 4 част

Заглавието на тези публикации е със символно значение. Двеминутките не са истински двеминутки доколкото не живеем в абсолютен тоталитаризъм и слава Богу, така поне човек ако търси, може да намери и други гледни точки, както и да проследи причинно-следствените връзки между много международни събития.

В "Хищникът", Predator (1987) бившият агент от ЦРУ Дъч (Арнол Шварценегер) има възложена задача да намери министър, чийто самолет е катастрофирал в джунглите на Латинска Америка. От пентагона предполагат, че министърът е заловен от бунтовници. Филмът разказва за тази спасителна опреация, в която биват ликвидирани бунтовниците и техните руски съветници, а на връщане и за последвалата битка с извънземен хищник. В един от разговоирте със свой колега той казва на Дъч: „Чух, че сега работиш в Берлин, чудесно, но защо пропусна Либия?”, а след малко репликира отново: „Сещаш ли се за Афганистан?”. Действието се развива в Латинска Америка, но във филма са споменати Либия и Афганистан само за да получи зрителят ясно послание, че битката на добрият американски герой със злото продължава на всички фронтове.

В "Пасажер 57", Pasanger 57 (1992) федерални агети транспортират със самолет до ЛА един от най-опасните терористи в сета на име Чарлз Рейн, английски аристократ психопат, убил своите родители когато бил дете според версията на агентите. Той е отговорен за няколко атентати в Англия и Ирландия, както и е заподозрян, че стои зад взривяването на амеиркански пътнически самолет. Връзката с Близкия изток се появява когато един от агентите споменава, че Рейн е свързан с терористите от там.

"Tерористката", Point of no return (1993) разказва за една от агенциите за нац. Сигурност в СА, работеща върху тайна програма за подбор на осъдени на смърт престъпници и превръщането им в наемни убийци. Агенцията, която има нужда от млада жена избира Нина (Бриджит Фонда), осъдена на смърт за умишлено убийство на полицай. След дълги тренировки тя успешно извършва поръчаните покушения. След години решава да се оттегли, но от Агенцията й възлагат последната задача – покушение срещу Фахад Бехтиар, арабски бизнесмен, изнасящ нелегално атомна технология за арабските страни от САЩ. Нина успява да проникне в двореца му, преобразена като неговата приятелка. Влизайки в спалнята тя насочва пистолет срещу него и го кара да коленичи докато иска от него паролата на личния му компютър. Той й предала милиони долари, за да си сътрудничи с него, на което Нина отказва. Фахад я атакува изненадващо и я поваля на земята, но тя успява да се измъкне и го убива.

В един от епизодите на "Агнлийски пациент", The English patient (1996) нацистките военни сили са ситуирани в Бенгази, Либия по време на ВСВ. Немците арестуват Дейвид Караваджо (Уилиям Дефо), канадски шпионин, работещ за съюзниците. Той отхвърля всички обвинения и пожелава лекар поради влошеното си здраве. Тъй като не разполагат с лекар нацистите извикват една забулена либийска сестра. Разследващият нацист иска от Караваджо да им даде информация за съюзниците, но той отрича, че притежава такава казвайки: "Спах с едно момиче от Триполи и затова съм арестуван, когато тя ме посочи с пръст." Медицинската сестра влиза и нацистът го заплашва: "Ето това е твоята сестра, тя е мюсюслманка и разбира какво казвам. Ти си спал с едно момиче, но си женен за друга, какво е наказанието за изневяра тук? Мисля, че беше отрязване на ръцете? Или това беше за кражба?" Той се обръща към присъстващите и ги пита:" Някой от вас знае ли?, продължавайки диалога си с Караваджо: "Ти живееш в Либия и трябва да знаеш какво е наказанието за изневяра тук." Караваджо започва да крещи: "Не ми режете пръстите". Нацистът изважда нож и казва: "10 пръста - искам от тебе име за всеки пръст." като дава ножа на медицинската сестра и тя му отрязва един пръст. В тази сцена медицинската сестра изпълнява заповедта на нациста без страх или колебание, възражение или осъждане. Тя изглежда по-жестока от самите нацисти, присъстващи в стаята, които се възмущават от този акт. Сцената е вмъкната без драматургическа необходимост  защото създателите имат десетки режисьорски решения, чрез които да покажат как нацистите изтезават Караваджо. Но защо е избран този модел? Изрично е спомената религията на сестрата, за да бъде свързан исляма с насилие и жестокост, както и антихуманизъм.

В "Титаник", Titanic (1997) корабът започва да потъва, а пътниците уплашени тичат по коридорите. Една забулена жена крещи хистерично на мъжа си: „Хайде, хайде, по-бързо.” А той й отговаря: „Млъквай и чакай”. Той е загубен и не знае накъде да върви. На стената над главата си вижда думата Exit и започва да търси значението й в един разговорник.

В "Един свят не стига", The world is not enough (1999) Виктор Зокас, бивш офицер от КГБ , анархист и служил в Афганистан, е засичан да работи по поръчки в Ирак, Афганистан, Иран, Северна Корея, Бейрут, Босна. Сега той работи с Електра Кинг (Софи Марсо), която е наследила от убитя си баща милиардер гигантска петролна компания. Компанията работи за изграждане на нефтопровод от Касийско море до Западна Европа, но има много конкурентни фирми затова тя наема Зокас да унищожи петролопроводите на конкурентните фирми. Електра обяснява на Бонд (Пиърс Броснан), че петролопроводът ще е дълъг 1300 км, ще минава през Турция и покрай терористите в Ирак, Иран и Сирия.

В лентата "Не умирай днес", Die another day (2002) Джеймс Бонд (Пиърс Броснан) заминава за Куба, за да търси севернокорейски терорист. Там успява да проникне в една поликлиника, където търсени международни терористи извършват пластични операции за промяна на външния си вид. Там се чуват да говорят гласове на немски, руски и арабски езици. Бонд успява да оттърве "цивилизования" свят от всички злодеи на света, събрани на едно място.
 
В "Самоличността на Борн" 2, Born supremacy (2004) се разказва за бившия агент Борн (Мат Деймън), който изгубва паметта си след мисия в Берлин. ЦРУ разкрива, че той е още жив и през целия филм действието се развива за това как изпращат наемен убиец да го ликвидира в Индия. Близкият изток се появява в откъс, в който Борн чете изрезка от вестник със следното съдържание: „ Сирийски журналист загива в пътен инцидент, но смъртта му има връзка с контрабанда на оръжия.”

"Пастирът: Граничен патрул",  The Shepherd: Border Patrol (2008) разказва за опасна контрабандна престъпна група, занимаваща се с трафик на хора и наркотици на границата между мексико и САЩ като според ФБР с наркотици ги снабдява афганистански шейх на име Рахман. Местната полиция не съумява да се справи с нея докато не идва Джак Робитекс (Жан Клод ван Дам). Цялото действие се развива около това как той ги преследва и ликвидира. В първата сцена обаче действието се  развива в Афганистан, тъй като членовете на тази престъпна група са бивши командоси в Афганистан. Те успяват да убият няколко талибани да влязат в една къща, в която има деца, жени и възрастни хора, търсейки афганистанец на име Джамал. Жените започват да крещят, а децата плачат. Един войник подозира една от жените и я извежда навън като я пита за Джамал, но тя не отговаря. Тя носи взривен пояс и се взривявя сред войниците и пред дъщеря си. Другите жени започват да пеят от радост. 

 
"Обичам те човече", I love you man (2009) разказва за двама приятели, запознали се неотдавна, уговарящи си среща в центъра на града. Единият от тях води кучето си. Другият го пита как се казва кучето. Тогава стопанинът отговаря: "Ануар Садат", бившия египетски президент." Другарят му го пита: "Защо го кръсти така, защото си фен на политиката?". "Не, защото кучето прилича на него, виж."
Следва...

Две минутки на омразата - 3 част

В лентата "O God, you Devil" (1984) Ясер Аарафат е преставен като съюзник на дявола, който се е превъплътил в човешки образ на име Хари Трофит. Дяволът сключва сделки с различни хора, за да осъществи мечтите им в замяна на определени условия. В неговата кола компютър избира всеки ден възможните кандидати, готови да сключат сделка с него. На екрана се появява снимката на Арафат и когато дяволът я вижда се възмущава: "О, не, с този работих дълги години."

В "Умирай трудно", 1 част, Die hard (1988) група терористи (германци, японци, чернокожи) водени от германския неонацист и терорист Ханс Грубер в навечерието на Нова година превземат седалището на японската фирма Накадоми. Целта е крупна сума пари, намираща се в сградата. Един от задържаните за заложници служители се опитва да се спаси като води разговор с Грубер и му казва: "Може би да сте прецакани от някои камилари или от ИРА, но това не ме интересува, искам да преговаряме." В разговор между Грубер и Джо Дакаги (директор на фирмата) Ханс у казва: "Твоят костюм е много хубав, марка Джон Филипс, Лондон. Аз имам два такива. Има слух, че Ясер Арафат купува костюми също от там".

     Това изречение е вмъкнато с цел първо очерняне на палестинския въпрос чрез косвено обвързване на Ясер Арафат като лидер на Палестинския народ с нацистите и други терористи по света. Второ за омаловажаването на националните мечти и законно признатите от ООН права на палестинците за достоен и равноправен живот в тяхна независима държава.
     Парадоксът е, че Ясер Арафат никога не е носил костюми, а е известен с палестинската си военна униформа, с която се появява навсякъде. А дефиницията тероризъм и калсифицирането на терористични организации и лица винаги е било подвластно на противоречивите интереси на Великите сили на международната сцена.
     Същият този "терорист" Ясер Арафат е поучил Нобелова награда за мир през 1994 г. наравно с убития израелски премиер Ицках Рабин и настоящия президент Шимон Перес. Световно известният пък южноафрикански лидер Нелсън Мандела, който е прекарал 27 г. в затвора по време на черните години на апартейда, доскоро (26.06.2008 г.) присъства в списъците с терористични лица в САЩ.

В третата част на "Умирай трудно", Die hard: With a Vengeance (1995) Саймън Грубер (Джереми Айрънс) води група терористи в Ню йорк и организира няколко атентати, за да отклони вниманието на властите от основната си цел – заграбване на златото във Федералния резерв. Според данните на разузнавателните служби той е бивш полковник в армията на ГДР. Неговият стил прилича на този на нацистите. В момента той е наемник терорист и се предполага, че работи за иранците. Агентите на ФБР мислят, че когато се обажда на полицията, за да ги заблуди, той се обажа от ливански телефонен номер. Саймън поставя бомба в едно училище, но полицията разкрива, че взривното устройство е фалшиво. Обаждайки се на полицията в лицето на неговия враг Маклай (Брус Уилис) казва: „Вярно е, че работя за зверове (има предвид иранци – б.а.), но аз не съм чак такъв звяр” (да убивам деца – б.а.).

Във "Фирмата", The firm (1993) адвокатът Мич Макдир (Том Круз) сключва сделка с босовете на мафията, за да го оставят на мира и да го преследват от място на място. В замяна той обещава да не предоставина властите важни досиета, компроментиращи мафията. В разговора босът на мафията му казва: "Иди сега до Ясер Арафат, не те свърта на едно място.” Това е намек защото Арафат бе преследван без да се задържи дълго на едно място, за да не бъде заловен, тъй като дълги години преди да получи Нобеловата награда е смятан за терорист и престъпник.

В "Под обсада" 1, Under siege (1992) известният военен кораб Мисури излиза от въоръжение. Но група терористи от различни етноси (японци, германци, чернокожи) с предводител бивш полковник Старнс (Томи Лий Джоунс) го превземат с цел да вземат наличните ракети а кораба, да ги преместят на севернокорейска подводница и да ги продадат на черния пазар. По време на разговора с висши офицери от пентагона Странкс ги предупреждава: „Ако ме нервирате ще ви изпратя Мохамед”. В смисъл, че ще изпрати ислямски терористи - последователи на пророка Мохамед.

В "Под обасада" 2,Under siege 2: Dark territory (1995) НАСА изстрелва в космоса свръхмодерен сателит с мощна унищожителна сила и с възможност за причиняване на изкуствени земетресения чрез лазерни лъчи. В проектиране то му участва инеженера Травис Дейн, уволнен заради странното си поведение. За отмъщение той с помощта на наемни войници, водени от бивш лейтенант в армията Бен. Двамата се запознават по време на операция "Пустинна буря" в Ирак. Те завземат пътнически влак и задържат пътниците за заложници. В същия влак пътуват двама бивши колеги на Травис, които са отоговорни за кодовете, акктивиращи спътника. Той ги заплашва, за да му предадат кодовете. Травис има широки връзки със Северна Корея и Арабския свят. След като овладява контрола над спътника той се обажда на свои арабски клиенти и им казва: „Здравейте, господа, как е времето прии вас, надявам се слънчево и прашно. Време е за шоу. Преди не повярвахте, че сеизмичните явления могат да бъдат изкуствено създадени, наблюдавайте Китай през следващите 10 минути.”, насочвайки сателита и обстрелвайки завод за химическо оръжие с хиляди жертви. Травис се обажда и на ръководството на Пентагонът, което е потресено от превземането на технологията, и пожелава превод на 50 млрд. Долара иначе: „С помощта нна Господ и Аллах и подходящият вятър ще унищожим Вашингтон и околностите му.”. Един арабски клиент се обажда и го моли срещу 100 млн. Долара да свали един самолет защото на борда му се намира бившата му жена. И той го изпълнява...

В пародията "Шпионирай трудно", Spy hard (1996) агентът WD40 (лесли Нилсън) получава инсртукция, че започва фазата "Цивилизованият свят е двойно застрашен". Мисията включва ликвидирането на садистичен и престъпен генерал на име Злобин, международен трафикант на оръжия. Той ги продава на Близкоизточни терористични организации. Злобин притежава открадната раекта, която предлага на терористи. Агентът разглежда снимките на генерала и на екрана се появява снимка на Злобин с Ясер Арафат и друга със Злобин и Саддам Хюсеин.

В лентата "Заличителят", Eraser (1996) лейтенант в полицията на ЛА Джон Кругер (Арнолд Шварценегер) е назначен да пази защитени свидетели във важни федерални процеси. Една от тези свидетели е служителка в оръжейна фирма, която разкрива, че фирмата произвежда свръхмодерна пушка, работеща с електромагнитни вълни и иска да я продаде на външни клиенти. Има опасения, че това оръжие може да попадне в ръцете на терористични групировки в арабския свят, застрашаващи сигурността на САЩ.

"Снайпер 3", Sniper 3 (2004) разказва за Томас Бекет, възрастен опитен снайперист мисли да се оттегли, но преди това му бива възлагана последна задача във Виетнам. Целта е ликвидиране на бивш пехотинец, все още живеещ там и един от големите трафиканти на оръжие и наркотици. Бекет пристига и открива, че този войник не е кой да е а негов близък приятел Нийл Финеган, смятан за мъртъв от 30 г. Но Бекет разбира, че възложената му мисия има други причини за ликвидирнето на Нийл, а иенно че вторият разполага с компроментираща информация за сенатор, кандидат за президент. Но каква е връзката тук с мюсюлманите – на Бекет е споменато, че издирваният Нийл има връзка с терористична ислямска групировка Ал Жамаа, на която той продава оръжие.

В "Мисия невъзможна 3", Mission: impossible III (2006) агентът Итън Хънт (Том Круз) работи усилено, за да залови контрабанден търговец на оръжие и ядрени технологии на име Оин Девин (Филип Симон Хофман, който снабдява терористични групировки в арабския свят като групировката Джихад. Девин е обвинен и че трансферира атомна технология от пакистан до Северна Корея. В агенцията, където работи Хънт се споменава иемто на един терорист Хадам Селим Бехар, който пътува до Шанхай за да се сдобие с атомен снаряд.