"Няма добър човек, няма лош човек. Има просто човек...". А.Чехов.

Свързвайки живота си с човек от друга култура ставам свидетел на насаждането на различни стереотипи за исляма, Близкия изток и Северна Африка. Убедена съм, че много други жени, омъжени за мюсюлмани са се сблъсквали понякога с негативизма на роднини, познати и не толкова познати. Някои от коментарите са просто абсурдни. За съжаление повечето хора формират мнението си за исляма въз основа на получената в медиите информация и от филмите. Или от чуто от трети страни. В киното ислямът е отразен едностранчиво. Нямам предвид, че филмите, в които има герой мюсюлманин са слаби или некачествени. Много от тях са с огромен бюджет и интересна драматургия. Но препратките към исляма, мюсюлманите и арабите са много тенденциозни (избирателни) или не почиват на определени факти, а са художествена измислица. Тези филми биват гледани с интерес от западните общества и от българското в частност и голяма част от представеното в тях се приема за чиста монета, а от частния случай се правят обобщения. Нека коментираме някои от тях...

Търсене в този блог

понеделник, 12 април 2010 г.

Човек отвътре

Човек отвътре, Inside man (2006)
режисьор: Спайк Лий
Жанр: Крими, Драма, Трилър
В ролите: Клив Оуен, Дензъл Уошингтън, Джуди Фостър, Уилиям Дефо и др.

Във филма група младежи с еврейски произход, ръководени от Долтън Ръсел (Клив Оуен) организират нестандартен обир на банка в Ню Йорк. Целта са секретни домументи от сейфа на Артър Кейс (Кристофър Плъмър) американски бизнесмен, собсвеник на въпросната банка. Чрез този докумен младежите искат да докажат, че Кейс е сътрудничил с немците през ВСВ и е натрупал голямо състояние за сметка на бедни евреи, страдали от нацисткия режим. Банката Кейс е открил с това богаство. Маскираните крадци взимат чиновници и клиенти на банката за заложници и ги карат да се облекат със същите дрехи като тях, за да не може полицията да разпознае извършителите когато се смесят с тъплата. Кейс, който се страхува да не бъде разкрит се обръща към една агентка на недвижими имоти – Мадлин Уайт (Джуди Фостър), стриктна и влиятелна. Целта е срещу голяма сума пари тя да води преговори с крадците и да получи сейфа му преди те да го отворят. Уайт не успява. Крадците манипулират полицията и се разпръсват, а в края на филма успяват да вземат търсения документ, докато Кейс е подведен под съдебна отговорност.
     Лентата представя младежите като умни, забавни и знаещи какво искат. Стилът им на обир печели симпаттите на зрителите, особено че се извършва без насилие, жертви или кръв защото оръжията се оказват играчки и те оставят парите от сейфовете на другите клиенти на банката освен диамантите и документа от сейфа на Кийс. Всичко това е за да не бъдат сметнати за терористична или криминална групировка, а като последователи на справедливата кауза за издриването на хора, подпомагали нацистите и причинили смъртта на милиони евреи.
     Това е справедливо искане, но въпросът е трябва ли гневът на зрителя или евентуалното му осъждане на подобно незаконно действие на младежите да бъде отклонен чрез насочването му към арабите? Или с други думи за да бъде изчистено името на един етнос или религия трябва ли друг етнос да бъде очернен?
     Във филма няма арабски герои, но въпреки тяхното отсъствие арабите са вмъкнати подмолно и уж случайно на няколко места по начини, чрез които да събудят у зрителите болезнени спомени и да затвърдят омразата и страха.
     На стената до банката е написан графит „Никога няма да забравим” (кой и какво направи- б.а.), разпорстранен след 11 септември. До надписа има снимка на Статуята на Свободата. Освен това Ръсел, водача на крадицте иска от полицията да му се осигури самолет , а полицейски офицер Дариус (Уилиям дефо) коментира искането пред дет. Фрейзър (Дензъл Вашинтон) по следния начин: „Какво мисли този глупак, че ще му осигурим самолет?’, а Фрейзър отговаря: „Той не е глупак.” Дариус казва: „Тука може да се повтори клането със спортистите в Мюнхен”, замълчявайки за секунда. И за да се изостри вниманието на зрителите пита: ”Кого обвиниха тогава? Една палестинска групировка извърши атака в олимпийското село в Мюнхен, в резултат на която бяха убити 11 израелски спортисти.” Защо точно тази случка от палестино-израелския конфликт е селектирана? Защото трябва да се очерни борбата на палестинците за правото им на свободна държава и показването им само като терористи, а не и като жертви? Като се има предвид, че трагедиите на палестинцитев резултат на окупацията са известни от години на света. А не само милиони бежанци, разпръснати по целия свят доказват това, но и десетките неизпълнени резолюции на ООН в полза на палестинците и рапорти тена международни правозащитни организации.
     В друга сцена разговарят няколко заложници, а единият се чуди: „Дали тези (обриджиите-б.а.) са терористи?” Тогава един от обирджиите, внедрен тайно сред заложниците казва: „Не, те са крадци, а не терористи.” Трети човек се намесва: „Ти откъде знаеш, може да са от Ал Кайда, да не си от Мосад?” Създателите на филма настоятелно подчертават и насаждат представата, че тези хора не са терористи, въпреки, че вземането на заложници с политически цели се смята за терористичен акт и отвличат вниманието на зрителите чрез споменаването на Ал Кайда. Това означава ли, че ако други хора извършват този обир по същия начин, няма да бъдат смятани за криминални елементи и предвид политическата цел дори за терористи? Предствете си ако крадците са араби как би се развило действието.
     Докато се опитва да реши проблема със сейфа в банката агентката на недвижими имоти Уайт се среща с един арабски богаташ от фамилията Бен ладен, за да му уреди имотна сделка. Целта на тази сцена е свързването на вчерашните злодеи (нацисти, от които е Кейс), които са тероризирали света и днешните нарочени злодеи (араби и мюсюлмани). Все е едно арабите са продължители на нацисткото зло. Тази връзка се повтаря и в други филми.
      Един от крадците завързва очите на индиец сикх, чиновник в банката и го пуска да излезе навън за да предаде съобщение на полицията. Заради тюрбана, традиционен сикхски елемент и брадата му полицията го го взима за мюсюслманин и го кара да коленичи, а полицаят крещи: „Шибан арабин.” Сцената е вмъкната не само заради расисткото отношение, а и да се напомни, че арабинът е вечната заплаха и всеки арабин и мюсюлманин е опасен за околните.

вторник, 6 април 2010 г.

Мисия Лондон - неофициално

       Тъй като това е лична страница си позволявам да изляза за малко от руслото на американското кино и да ви пренеса много по-близо, в българската киноиндустрия, където откривам непотвърдена косвена връзка между нашенското и американското кино и по-точно стилът на кинематографиране на някои герои.
Скоро ще станем свидетели на един позабравен в българското кино жанр - комедията. От годините на "Топло", "Баш Майстора", "Дами канят" и други вечни български комедии до днес е изминало много време, в което като че ли опитите за нещо наистина стойностно и смешно едновременно се бележеха от значителни неуспехи. Претенциите да ни разсмее до сълзи има новият български филм "Мисия Лондон", който се базира върху едноименния роман на Алек Попов. В заснемането му е ангажиран великолепен актьорски състав с признатите Любомир Нейков, Юлиан Вергов и Ани Пападопуло наред с ексцентричното присъствие на фолкпевицата Андреа и любимия Орлин Горанов.
     Като всеки "авторитетен" филм напоследък обаче (има няма 100 години) и този явно не може да мине без някои утвърдени "образи". Камал (собственик на нощен клуб) е един от тях. Дали са му приписани обичайните и познати от Холивуд отрицателни качества? Или той ще ни изненада с ново амплоа и "цивилизационен" прогрес?
     Надявам се образът на близкоизточния персонаж да ме опровергае, че клишетата се употребяват като перпетум мобиле (в см. все се въртят едни и същи), но честно казано имам съмнения и от сега ми става леко горчиво. Което не значи, че филмът не може да бъде забавен.

събота, 3 април 2010 г.

Двеминутки на омразата - 4 част

Заглавието на тези публикации е със символно значение. Двеминутките не са истински двеминутки доколкото не живеем в абсолютен тоталитаризъм и слава Богу, така поне човек ако търси, може да намери и други гледни точки, както и да проследи причинно-следствените връзки между много международни събития.

В "Хищникът", Predator (1987) бившият агент от ЦРУ Дъч (Арнол Шварценегер) има възложена задача да намери министър, чийто самолет е катастрофирал в джунглите на Латинска Америка. От пентагона предполагат, че министърът е заловен от бунтовници. Филмът разказва за тази спасителна опреация, в която биват ликвидирани бунтовниците и техните руски съветници, а на връщане и за последвалата битка с извънземен хищник. В един от разговоирте със свой колега той казва на Дъч: „Чух, че сега работиш в Берлин, чудесно, но защо пропусна Либия?”, а след малко репликира отново: „Сещаш ли се за Афганистан?”. Действието се развива в Латинска Америка, но във филма са споменати Либия и Афганистан само за да получи зрителят ясно послание, че битката на добрият американски герой със злото продължава на всички фронтове.

В "Пасажер 57", Pasanger 57 (1992) федерални агети транспортират със самолет до ЛА един от най-опасните терористи в сета на име Чарлз Рейн, английски аристократ психопат, убил своите родители когато бил дете според версията на агентите. Той е отговорен за няколко атентати в Англия и Ирландия, както и е заподозрян, че стои зад взривяването на амеиркански пътнически самолет. Връзката с Близкия изток се появява когато един от агентите споменава, че Рейн е свързан с терористите от там.

"Tерористката", Point of no return (1993) разказва за една от агенциите за нац. Сигурност в СА, работеща върху тайна програма за подбор на осъдени на смърт престъпници и превръщането им в наемни убийци. Агенцията, която има нужда от млада жена избира Нина (Бриджит Фонда), осъдена на смърт за умишлено убийство на полицай. След дълги тренировки тя успешно извършва поръчаните покушения. След години решава да се оттегли, но от Агенцията й възлагат последната задача – покушение срещу Фахад Бехтиар, арабски бизнесмен, изнасящ нелегално атомна технология за арабските страни от САЩ. Нина успява да проникне в двореца му, преобразена като неговата приятелка. Влизайки в спалнята тя насочва пистолет срещу него и го кара да коленичи докато иска от него паролата на личния му компютър. Той й предала милиони долари, за да си сътрудничи с него, на което Нина отказва. Фахад я атакува изненадващо и я поваля на земята, но тя успява да се измъкне и го убива.

В един от епизодите на "Агнлийски пациент", The English patient (1996) нацистките военни сили са ситуирани в Бенгази, Либия по време на ВСВ. Немците арестуват Дейвид Караваджо (Уилиям Дефо), канадски шпионин, работещ за съюзниците. Той отхвърля всички обвинения и пожелава лекар поради влошеното си здраве. Тъй като не разполагат с лекар нацистите извикват една забулена либийска сестра. Разследващият нацист иска от Караваджо да им даде информация за съюзниците, но той отрича, че притежава такава казвайки: "Спах с едно момиче от Триполи и затова съм арестуван, когато тя ме посочи с пръст." Медицинската сестра влиза и нацистът го заплашва: "Ето това е твоята сестра, тя е мюсюслманка и разбира какво казвам. Ти си спал с едно момиче, но си женен за друга, какво е наказанието за изневяра тук? Мисля, че беше отрязване на ръцете? Или това беше за кражба?" Той се обръща към присъстващите и ги пита:" Някой от вас знае ли?, продължавайки диалога си с Караваджо: "Ти живееш в Либия и трябва да знаеш какво е наказанието за изневяра тук." Караваджо започва да крещи: "Не ми режете пръстите". Нацистът изважда нож и казва: "10 пръста - искам от тебе име за всеки пръст." като дава ножа на медицинската сестра и тя му отрязва един пръст. В тази сцена медицинската сестра изпълнява заповедта на нациста без страх или колебание, възражение или осъждане. Тя изглежда по-жестока от самите нацисти, присъстващи в стаята, които се възмущават от този акт. Сцената е вмъкната без драматургическа необходимост  защото създателите имат десетки режисьорски решения, чрез които да покажат как нацистите изтезават Караваджо. Но защо е избран този модел? Изрично е спомената религията на сестрата, за да бъде свързан исляма с насилие и жестокост, както и антихуманизъм.

В "Титаник", Titanic (1997) корабът започва да потъва, а пътниците уплашени тичат по коридорите. Една забулена жена крещи хистерично на мъжа си: „Хайде, хайде, по-бързо.” А той й отговаря: „Млъквай и чакай”. Той е загубен и не знае накъде да върви. На стената над главата си вижда думата Exit и започва да търси значението й в един разговорник.

В "Един свят не стига", The world is not enough (1999) Виктор Зокас, бивш офицер от КГБ , анархист и служил в Афганистан, е засичан да работи по поръчки в Ирак, Афганистан, Иран, Северна Корея, Бейрут, Босна. Сега той работи с Електра Кинг (Софи Марсо), която е наследила от убитя си баща милиардер гигантска петролна компания. Компанията работи за изграждане на нефтопровод от Касийско море до Западна Европа, но има много конкурентни фирми затова тя наема Зокас да унищожи петролопроводите на конкурентните фирми. Електра обяснява на Бонд (Пиърс Броснан), че петролопроводът ще е дълъг 1300 км, ще минава през Турция и покрай терористите в Ирак, Иран и Сирия.

В лентата "Не умирай днес", Die another day (2002) Джеймс Бонд (Пиърс Броснан) заминава за Куба, за да търси севернокорейски терорист. Там успява да проникне в една поликлиника, където търсени международни терористи извършват пластични операции за промяна на външния си вид. Там се чуват да говорят гласове на немски, руски и арабски езици. Бонд успява да оттърве "цивилизования" свят от всички злодеи на света, събрани на едно място.
 
В "Самоличността на Борн" 2, Born supremacy (2004) се разказва за бившия агент Борн (Мат Деймън), който изгубва паметта си след мисия в Берлин. ЦРУ разкрива, че той е още жив и през целия филм действието се развива за това как изпращат наемен убиец да го ликвидира в Индия. Близкият изток се появява в откъс, в който Борн чете изрезка от вестник със следното съдържание: „ Сирийски журналист загива в пътен инцидент, но смъртта му има връзка с контрабанда на оръжия.”

"Пастирът: Граничен патрул",  The Shepherd: Border Patrol (2008) разказва за опасна контрабандна престъпна група, занимаваща се с трафик на хора и наркотици на границата между мексико и САЩ като според ФБР с наркотици ги снабдява афганистански шейх на име Рахман. Местната полиция не съумява да се справи с нея докато не идва Джак Робитекс (Жан Клод ван Дам). Цялото действие се развива около това как той ги преследва и ликвидира. В първата сцена обаче действието се  развива в Афганистан, тъй като членовете на тази престъпна група са бивши командоси в Афганистан. Те успяват да убият няколко талибани да влязат в една къща, в която има деца, жени и възрастни хора, търсейки афганистанец на име Джамал. Жените започват да крещят, а децата плачат. Един войник подозира една от жените и я извежда навън като я пита за Джамал, но тя не отговаря. Тя носи взривен пояс и се взривявя сред войниците и пред дъщеря си. Другите жени започват да пеят от радост. 
 
"Обичам те човече", I love you man (2009) разказва за двама приятели, запознали се неотдавна, уговарящи си среща в центъра на града. Единият от тях води кучето си. Другият го пита как се казва кучето. Тогава стопанинът отговаря: "Ануар Садат", бившия египетски президент." Другарят му го пита: "Защо го кръсти така, защото си фен на политиката?". "Не, защото кучето прилича на него, виж."
Следва...