"За" и "против" турските сериали

На 26 април в Центъра за култура и дебат "Червената къща" се проведе дискусия на тема "За" и "против" турските сериали. Дискусията е вдъхновена от множеството излъчвани по национални медии турски сериали и най-вече от разминаването между негативното отношение към новоните на турски език и почти безрезервното приемане на турските сериали.

Дискусията започна с радиозапис на анкета, проведена в гр. Смолян. В него се чуха отговорите:

Всички гледат тези сериали; между роднините има почит и уважение; има традиции, по-стабилен живот, хората се идентифицират с героите.

Първият участник Милена Якимова, социолог, автор на изследване, проведено сред ученици в горния курс. Според резултатите младежите намират, че в сериалите се говори за ценности и почит. Критките са основно за това, че са сериали, а не че са турски сериали и че сериалите по принцип са предназначени за масова консумация, а младежите се определят като high класа. Въпреки това мнозина познават фабулата на отделните сериали и героите.

Александър Михайлов, редактор на радиопредаване изложи тезата, че ако някой не желае да гледа турски сериали може да смени канала, има безборй кабелни телевизии. Сериалите се излъчват защото за тях има търсене, следователно и предлагане. Художествената стойност на тези сериали е много по-голяма отколкото на "чалга" културата, битуваща в България през последните 20 г.

Калоян Методиев, политолог, засегна политическите аспекти на производството на турски сериали и изнасянето им зад граница. Според него Турция има имперски интереси и се стреми към хегемония. В идването на власт на умереносилямистки партии авторът вижда заплаха за света и БГ в частност. Според него сериалите не отразяват реалността, свързана с мизерия, бедност, ориенталщина, разлика в хигиенната, разбирана по друг начин от нашата?!

Веселин Босаков, също социолог, представи тезата, че трябва да се прави разлика между търпимост и толерантност, като първата е свързана с принудата, а втората е личен избор и че ако отпадне принудата в България е възможно да се разрази агресия защото българинът е търпим, а не толерантен. Освен това в сериалите има близки до нашите битовизми, което улеснява идентификацията с героите.

Кристина Владимирова, репортер и автор на магистърска теза за турските сериали направи разграничение между латиноамериканските сериали, насочени главно към жените (това са основните образи в тях) и турските, насочени към семейството като общност.

 

Мнения от публиката - част;

- относно ролята на жената - сериалите не представят една модерна жена с модерни отношения. Както латиноамериканските са повлияли за развращаване така и тези могат да повлияят на ограничаването на жената.

- за Бога хора, не гледайте сериали;
- имам в къщи хладилник Беко, какво да го правя ( в см. да го хвърля ли зашото е турски)?
- разликата в съотношението между хората, гледащи турски сериали и Биг Брадър е 2 млн. към 800 хил. което доказва кое е по-ценно - моралът или простащината.
- за първи път имаме сапунки в праймтайма. Нямаше да са проблем ако не бяха орудие на турската  политика.
- най-успешният сериал в БГ Дом за нашите деца все още е много гледан, значи на хората им харесва да гледат неща, свързани с взаомоотношенията в семейството и поколенията.
- Дори когато има криза, в сералите се опитват да я решат колективно, запазвайки семейстовото.

Заключителни думи:
- Ако човек има изградена култура и критично отношение няма как да се повлияе - Михайлов.
- Проблемът не е в турските сериали, а в нас - Босаков.
- На предствянето на българска фолклорна група в Сирия публиката става на крака. В смисъл България има с какво да се гордее и трябва да го изнася навън, а българите трябва да надскочат комплексите си, за да се отворят и за други култури без това да значи непременно да забравят историята - Хлайф.