Дебатът Ислямската заплаха - отново на мода?

    Пиша това кратко резюме, за да запозная читателите с протеклия дебат. Повече информация за участващите можете да прочетете на страницата на Червената къща. Предполагам, че самият център ще излезе с материал по проведената дискусия. Тук представям нашето виждане за това как протече тя.

    Публиката се състоеше основно от български граждани, някои от тях на достопочтенна възраст, но имаше и много млади хора, което лично мен много ме зарадва.
      Проф. Чуков очерта два основни типа имиграционни модели - англо-саксонския, който е по-либерален според него и френския - по-рестриктивен към малцинствата.  Поради липсата на време не успяхме да стигнем до дълбочината на проблема с интергацията и за обективните причини, поради които тя не се случва на места. Интересно обяснение от негова страна беше, че във Великобритания въпреки либерализма относно практикуването на религията имигрантите са задтруднени да навлязат в политическия и обществен живот по високите етажи. Докато във Франция по негови данни има повече успели имигранти от мюсюлмански произход на по-висшестоящи позиции. За наша всеобща изненада се оказа, че в Дания вече е допуснато създаването на партия на мюсюлманите. Това, което той очерта и като предпоставка за по-толерантното или не приемане на малцинствените групи е принадлежността на дадената европейска държава към католическата църква или протестанството. Последното според него дава повече свобода на практикуващте друга религия в изповядването й.
     Руслан Трад представи в слайд проект на аудиторията списък с блогове в арабския и ислямския свят, които съдържат информация за забранени за отразяване събития като репресии срещу политически противници  в Египет например, затворници блогъри, изразили своето противоречащо на официалното мнение, блогове на жени от Близкия Изток, които се борят за повече права и др. Целта беше да се покаже на обществеността, че както казах и преди ислямският свят не е някаква инертна маса, а е загрижен за това, което се случва с него и със света, особено що се касае до  по-младото поколение. Посочено беше и разпространението на Информационните технологии в Близкия Изотк, отбелязало бум през последните години като фактор за усилени дискусии с други части на света. Повечето представени блогове имат английска версия. Участник от публиката допълни, че трябва да се отбелязва като фактор в Блзикия изток т.нар. модернизация и че либерализацията на правата на жените (политически и имуществени) в някои страни на Запад е протекла в рамките на 100 години докато в някои близкизточни страни като Мароко за 30 г. 

     Нидал Хлайф говори за темата за стереотипите, каквато е и целта на този блог. Първоначално се направи опит да бъде изчистено откъм терминология заглавието на дебата с уточнението, че ислямският свят не е монолитна общност и че в него не само ислямът е определящ фактор. В последствие се стигна до изводът, че тази типизация на разделяне на Ислямски свят - Запад е толкова дъблоко вкоренена, че трудно може да се излезе извън нея и че стереотипите все ни връщат там. След споделени случки от личния живот, някои от които забавни, но в същото време сериозно вкоренени в общественото съзнание се проведе дебат защо образът на арабите и мюсюлманите е толкова устойчив - бяха очертани няколко линии. Първо поради все още ръководещите Запада болезнени спомени от сблъсъка с исляма в миналото, военен или културен, второ поради факта, че САЩ наследява ориенталските си представи от европейските заселници и там започват да творят множество ориенталисти, трето защото от края на 19-в се развива усилена американска мисионерска дейност в ислямския свят. А в политически план САЩ урапражнява доминираща роля върху бившите европейски колонии в ислямския изток след отстъпването на империите и края на ВСВ. Съществена роля изиграва и разкриването на големите залежи на петрол от 30-те г. на ХХ в., а ислямските петролни държави са превърнати в зона от първа значимост за американската национална сигурност. В дългосрочен план влияние оказват и арабо-израелският конфликт и инвазиите в Близкия изток. Повдигнат беше въпросът имат ли наистина американските филми влияние върху българското общество. От публиката беше направен опит тази пряка връзка да бъде игнорирана, но в последствие се доказа как филми, свързани с тероризъм са най-бързо сваляните филми в интернет и как повечето от разглежданите в блога филми имат български субтитри, а някои от тях, най-пропагандни по своя дух са гледани от стотици българи.
      Д-р Салех Брик говори за трудното приемане на дургата религия от гледна точка на нейното непознаване. В Швейцария според д-р Брик имат право да гласуват какъвто закон смятат за добре, но минаретата съвсем не са най-значимата част от религиозността на един мюсюлманин и те не са основния проблем с мюсюлманските общности. Мая Ценова, арабист допълни, че "Човек се страхува от това, което не познава" и "Западът се запозна с мюсюлманите преди да се запознае с исляма". А човекът, който е невеж е враг на себе си и на другите, както гласи една арабска поговорка.
      В крайна сметка до отговор на поставения въпрос не се стигна еднозначно поради дълбочината и сложността на засегнатия проблем, множеството трудности относно дефинирането на понятията, както и липсата на достатъчно време - дискусията беше прекратена заради следващата част от програмата.
     Темата е отворена за дискусии и в бъдеще.
     Надявам се беше интересно.

Стереотип 1 - мюсюлманката

     В нелеката задача да се бори със стереотипите е взела участие дори и йорданската кралица Раниа - виж тук.
Един от стереотипите за мюсюлманката е този на жената, служеща единствено за плътски наслади и за възпроизводство. Такива образи се насаждат още от края на 19 в. когато в късометражните неми филми, някои от които с продължение от 1 минута се показват ориенталски танцьорки или хареми. Темата с харемите в Близкия изток и отразяването им в киното и по-специално американското предизвиква една египтянка - Таня Камал Елдин да направи документален филм по темата - Холивудските хареми. 
С ескалирането на военните сблъсъци между мюсюлманите и византийците през седми век от новата ера ислямът бива окачествен като военно предизвикателство и след това като догматична опасност за християнството. В подготовката за психологическата контраатака, в европейското съзнание се формира демонична представа за исляма като неприятен, отвращаващ, анти-хуманен и анти-християнски. Ислямът според Алексей Журавский е „бил смятан за ерес, измислена от магьосника Мохамед като религия на сляпото подчиение, морален упадък, и снизходителност към сетивните удоволствия и желания, той е религия на насилие и жестокост”. А самият Мохамед е бил представян като перверзник и полово обсебен, който успява да събере последователи около себе си единствено като им позволява да упражняват всички видове сексуални практики, които църквата отрича. Това възприятие е вкоренено в западното съзнание и се предава от едно поколение на друго, затвърждава се с кръстоносните походи и Османската окупация на голяма част от Европа. Киното в своята зора наследява от ориенталическата литература и изобразително изкуство образите от харема с ориенталската еротика и потиснати мюсюлманки и от тогава до ден днешен киното заема ролята за съхраняване и поддържане на тези представи. Ориенталистът Монтгомери Уот смята, че Среновековна Европа е произвела две явления, които не могат да бъдат пренебрегнати от всеки сериозен изследовател. Първото е деформираната представа, създадена за исляма. Второто силно вкорененото виждане, което кръстоносната идеологията успява да насади в умовете и сърцата на европейците за себе си и за другите!

      През 2003 г. австралийският клон на известната издателска къща Random House публикува афтобиографичния роман на йорданска писателка на име Норма Хури. В него действието се развива през 1995 в Йордания, Аман където Хури и нейната приятелка Далия държат фризьорски салон. Мюсюлманката Далия се влюбва в свой клиент християнин и бива жестоко убита от баща й. Уплашената Норма ибягва със семейството си в Гърция, където написва своя роман. След това емигрира за Австралия и подава документи за бежанец като предлага романа си на няколко издателски къщи. След отпечатването на романа са продадени над 250 000 копия и той придобива голяма извесност, преведен е на няколко езика. Авторката спечелва награда за реалистично писане през 2003 г. В статията си, публикувана в Sydney Morning Herald на 24/5/2004 обаче австралийският журналист Малкълм Нокс доказва, че Хури лъже относно биографичността на произведението си. Оказва се, че тя е била американска гражданка от йордански произход и е напуснала Йордания когато е била на 3 г., а през 1995 г. когато се развива действието в романа тя не се е намирала в Йордания. Към това съмнение са навели множеството грешки, свързани с географията като например, че Кувейт граничи с Йордания, а през Аман тече река Йордан. Издателска къща Рандом Хаус изтегля от пазара всички непродадени копия, унищожава ги и отказва да издаде втората част на романа. През 2007 година австралийската режисьорка Анна Бруновски заснема документален филм "Забранени лъжи", в който разкрива измамата на Хури. На режисьорката прави впечатление бързото придобиване на популярност на романа и посрещането на Хури като героиня от австралийската публика в залите, където е чела лекции.
     Няколко години преди историята на Норма Хури, а по-точно през 1992 г. в Холандия емигрира една сомалийска гражданка на име Иян Хирси Али. Тя подала документи за бежанец с мотива, че е избягала от Сомалия защото семейството й искало да я омъжи чрез уреден брак и че я заплашва сигурна смърт според семейни традиции ако бъде депортирана. Хирси Али получава убежище по бърза процедура и през 1997 г. става холандска гражданка. Тя става център на медийно внимание поради силните си критики към Исляма, Пророка и Корана, отговрни според нея за несправедливото положение на мюсюлманските жени. Нейните критки се усилват след 11 септември откогато тя започва да нарича себе си „бивша мюсюлманка”. Хирси се превръща в постоянен гост на медиите, когато става въпрос за исляма, а през януари 2003 г. става член на Холандския парламент, издигната от либерална партия ВВД, известна с враждебността си към имигрантите, като цяло, и мюсюлманите, в частност. През 2005 г. е класирана от списание "Тайм" в списъка на стоте най-влиятелни личности в света. През май 15, 2006 подава оставката си в парламента, след журналистическо разследване, доказващо, че е подала фалшиви данни относно миналото си и брака си.

     Защо ви разказвам това?

     Хури и Хирси са просто две жени, които търсят слава и пари, а подобни случаи с изнудване и мошеничество са често срещани. Не е от голямо значение дали техните разкази са афтобиографични или не. Защото така или иначе уреденият брак съществува и убийството на честта също в някои райони на мюсюлманския свят. Това, което прави впечатление обаче е бързото, абсолютното, безкритично и безрезервно приемане на Запад (от читателите, имиграционните служби, издателски къщи) на тези истории за истински. Но авторките познават Запада и знаят какво мисли той за Изтока, затова му предлагат екзотични истории, които отговарят на представите му, скрити дълбоко в колективнната памет. Приказките за харема и потиснати жени, жадуващи за любов и лишени от право за секс винаги е била желана и любима ориенталическа тема. И все още присъства в западната обществена култура . Ето защо Норма Хури успява да продаде четвърт милион копия и печели, представете си, наградата за реалистично творчество. По същата причина Хирси постига бърза слава и медийно внимание. И двете са превърнати в героини от ранга на Жана д'Арк, а Западът продължава да гледа към мюсюлманския свят с ориенталически очи. Ориенталистите в миналото са изработили стереотип на мюсюлманските жени чрез избора на определени единични детайли от живота им, преувеличаването им и лансирането им като всевалидни. Но в същото време са пренебрегвали напълно жените в селските райони, където бедността и бита ги принуждава да работят заедно с мъжете през целия ден на полето защото работещите мюсюлманки не са атрактивни типажи за западна консумация. Днес медиите начело с киното се заемат със задачата да съхранят тези представи и да ги пазят живи като Огънят на незнайният воин. А средновековните митични приказки, фолклорните песни и стихове, пиесите, романите, оперите, картините и най-накрая филмите за ислямския Ориент са брънки от една верига. И всичко, както е написано на плаката на филма Сириана, е свързано с всичко. Интересен пример за подобни разсъждения е фимът Харум Скарум (Harum Scarum),в който главната роля се изпълнява от Елвис Пресли. Освен, че не почива на никаква историческа достоверност и в него са объркани стотици факти, това, което се набива в очи е как едно девойче от трупата на крадци се обръща към главния герой Джон Тайрон \Елвис Пресрли\ с думите - "Някой ден ще стана много красива робиня", на което той репликира - "Ще станеш красавица, но не робиня". Отговорът на детето е - "Напротив, ще стана и то много способна, гледай внимателно". - след което започва да танцува ориенталски танц!! Ето как в репликите на едно дете е вложено скритото подценяване на източната жена, на която се приписва липсата на всякакви други цели в живота освен да стане робиня и да танцува. Ще кажете Голяма работа, един филм. Но това е филм, в който участва звезда, на която така или иначе, с или без неговата роля са симпатизирали милиони жени. И неусетно ролята му може да се приеме безрезервно за вярна. Освен това годината е далечната 1965 г. когато източниците на информация са били много по-ограничени от днес и тогавашните зрители дори да са искали трудно са можели да проверят кое е достоверно и кое не. Освен представата за мюсюлманката като оръдие за плътски наслади тя е изобразявана и като изкусителка, такава, която разбива семейства, фаталната жена. Затова и в един от филмите в началото на века американска актриса, за да впечатли своите зрители се облича като богата арабка, макара във филма да не става изобщо дума за Ориента, а за една жена с леко поведение, която съблазнява мъжете. Първоначално актрисата бива помислена за ексцентрична арабска богаташка и това й спечелва вниманието на публиката. 

      Парадоксалното е, че другата страна на стереотипите за мюсюлманката е на жената, която е строго ограничена откъм сексуални удоволствия за разлика от тази в харема, на която се полага да живее в еротична среда през живота си. Тя е лишена отвсякаква сексуалност и чар, суха и ригидна в своята същност, дори често пъти бива представяна като грозна. Даже не е необходимо да отидем до някоя видеотека, за да намерим тези противоречащи си образи. Достатъчно е да погледнем двата типажа на мюсюлманката във филма Имигранти (Crossing over, 2006) - там на двата полюса стоят Таслима, забулена и радикална и Захра, фрифолна, дори разпасана. Питам се защо eдна не толкова религиозна мюсюлманка трябва да бъде изобразявана по външен вид непременно като проститутка? Нима не може да бъде модерна и същевременно елегантна? Ще кажете защо е така? Според мен това се дължи на факта, че Изтокът е бил за Запада винаги негов негатив. И това много точно е изразeно от някои ориенталисти, което мен само ме радва защото независимото, но съвпадащо мнение от две и повече страни е показател аз разчупване на представите. Тоест когато на Запад нещо е било забранено или порицавано то се е приписвало на Изтока. В християнското средновековие това са плътските наслади.
      Антиподът на мюсюлманката е доразвит и чрез противопоставянето й на "красивата", "бяла", "независима", "напредничава" западна жена, обект на щения от страна на шейха. В много филми мюсюлманската жена е показана като част от едно черно \по облекло и по вид\ множество, което е напълно неадекватно към случващото се около него, за да изпъкне героинята от западен тип. Дори във съвременния филм "Красиво убеждаване" (Pretty persuasion) самата героиня от западен тип казва това с репликата: " Колко е хубаво, че ти си черна и ниска, за да изпъквам по-добре аз." на своята съученичка палестинка. Дали мюсюлманките са красиви или не е  несериозен въпрос, който изобщо не заслужава отговор, макар че хората им приписват всеобщо грозотата и затова смятат, че те носят хижаб, бурка или никаб, а именно за да прикрият тази си природна грозота, дадена им в следствие на черната им душа и религията, която изповядват.
      В момента когато на мюсюлманката се гледа само от гледната точка на жената, която няма право на свободен сексуален и граждански живот за разлика от своята противоположност европейката. И пак между тези два противоречащи си образа не съществува нито една обикновена мюсюлманка, която работи, учи, отглежда децата си или е разведена, има втори брак, е забрадена или не, шофира, твори.

     Въздействието на степреотипите за мюсюлманката се отразява пряко в нейния живот - тя бива окачествявана като потискана, необразована, без никакви права, пасивна и послушна. Често пъти става обект на подигравка именно заради тези качества, които й се приписват иманентно и то предимно сред западните общества. 
     Не са пощадени и политическите ориентации на мюсюлманката  - тя непременно е терористка или такава, която помага на терористи. Във филма "Нощни ястреби" (Night hawks) със Силвестър Сталоун една арабка помага чрез поддръжка на друг терорист, германец. Тя е слаба, черна, суха, и, най-важното - опасна.
     Противно на всеобщото мнение в много арабски или ислямски страни жените имат право да гласуват още преди в някои западни страни да бъде разрешено това както следва: Жените са получили право на глас в Ливан през 1952 г., Сирия (за гласуване) през 1949 г. (отменени ограничения или условия) през 1953 г., Египет през 1956 г., Тунис през 1959 г., Мавритания през 1961 г., Алжир през 1962 г., Мароко през 1963 г. , Либия и Судан през 1964 г., Йемен (частично) през 1967 г. ( пълно право) през 1970 г., Бахрейн през 1973 г., Йордания през 1974 г., Ирак (пълно право) 1980, Оман (частично) през 1994 г. и (пълно предоставени) 2003, и Кувейт през 2005 г. За справка жените в Швейцария успяват да извоюват това си право едва през 1971 г.!

     В момента в сирийското правителство има три жени министри: Ламия Мурей Асса, министър на икономиката и търговията, Дяла Хаж Ареф, министър на труда и социалната политика, Какуаб Ал Сабах Дайа, министър на околната среда. През 2006 г. Сирия има жена вицепрепрезидент по културните въпроси - д-р Нажа Ал Аттар. В сегашното българско правителство министрите жени са 2 след смяната на министър Румяна Желева с Николай Младенов. В сирийския парламент има 31 жени депутати, в българския те са 50. Ясно е, че не във всяка мюсюлманска страна нещата стоят на равни начала като изпълнение на предписанията, но дори в Европейския парламент все още има неравенство в съотношението мъже:жени в полза на мъжете. Например българските представители в Европейския парламент са както следва: 11 мъже - 6 жени.
     В Иранския кабинет жените са 2. В периода 1997 - 2005 г. Иран има жена вицепрезидент проф. д-р Масумек Ебтекар по околната среда. А от 2005 до 2009 също - Фатима Жавади. Сегашният вицепрезидент също е жена - Насрин Солтакхан. България е имала едни вицепрезидент жена - Блага Димитрова за периода 1992-1993 г.
     В Египетският кабинет министрите жени са 3 - Файза Мохамед Булага, на министерството на международното сътрудничество, Айша Абдел Хади Абдел Гхани - на имиграцията и Мушра Махмуд Кхатаб - на семейството. И т.н.
    

......