"Няма добър човек, няма лош човек. Има просто човек...". А.Чехов.
Свързвайки живота си с човек от друга култура ставам свидетел на насаждането на различни стереотипи за исляма, Близкия изток и Северна Африка. Убедена съм, че много други жени, омъжени за мюсюлмани са се сблъсквали понякога с негативизма на роднини, познати и не толкова познати. Някои от коментарите са просто абсурдни. За съжаление повечето хора формират мнението си за исляма въз основа на получената в медиите информация и от филмите. Или от чуто от трети страни. В киното ислямът е отразен едностранчиво. Нямам предвид, че филмите, в които има герой мюсюлманин са слаби или некачествени. Много от тях са с огромен бюджет и интересна драматургия. Но препратките към исляма, мюсюлманите и арабите са много тенденциозни (избирателни) или не почиват на определени факти, а са художествена измислица. Тези филми биват гледани с интерес от западните общества и от българското в частност и голяма част от представеното в тях се приема за чиста монета, а от частния случай се правят обобщения. Нека коментираме някои от тях...

Търсене в този блог

събота, 27 февруари 2010 г.

Дебатът Ислямската заплаха - отново на мода?

    Пиша това кратко резюме, за да запозная читателите с протеклия дебат. Повече информация за участващите можете да прочетете на страницата на Червената къща. Предполагам, че самият център ще излезе с материал по проведената дискусия. Тук представям нашето виждане за това как протече тя.
    Публиката се състоеше основно от български граждани, някои от тях на достопочтенна възраст, но имаше и много млади хора, което лично мен много ме зарадва.
      Проф. Чуков очерта два основни типа имиграционни модели - англо-саксонския, който е по-либерален според него и френския - по-рестриктивен към малцинствата.  Поради липсата на време не успяхме да стигнем до дълбочината на проблема с интергацията и за обективните причини, поради които тя не се случва на места. Интересно обяснение от негова страна беше, че във Великобритания въпреки либерализма относно практикуването на религията имигрантите са задтруднени да навлязат в политическия и обществен живот по високите етажи. Докато във Франция по негови данни има повече успели имигранти от мюсюлмански произход на по-висшестоящи позиции. За наша всеобща изненада се оказа, че в Дания вече е допуснато създаването на партия на мюсюлманите. Това, което той очерта и като предпоставка за по-толерантното или не приемане на малцинствените групи е принадлежността на дадената европейска държава към католическата църква или протестанството. Последното според него дава повече свобода на практикуващте друга религия в изповядването й.
     Руслан Трад представи в слайд проект на аудиторията списък с блогове в арабския и ислямския свят, които съдържат информация за забранени за отразяване събития като репресии срещу политически противници  в Египет например, затворници блогъри, изразили своето противоречащо на официалното мнение, блогове на жени от Близкия Изток, които се борят за повече права и др. Целта беше да се покаже на обществеността, че както казах и преди ислямският свят не е някаква инертна маса, а е загрижен за това, което се случва с него и със света, особено що се касае до  по-младото поколение. Посочено беше и разпространението на Информационните технологии в Близкия Изотк, отбелязало бум през последните години като фактор за усилени дискусии с други части на света. Повечето представени блогове имат английска версия. Участник от публиката допълни, че трябва да се отбелязва като фактор в Блзикия изток т.нар. модернизация и че либерализацията на правата на жените (политически и имуществени) в някои страни на Запад е протекла в рамките на 100 години докато в някои близкизточни страни като Мароко за 30 г. 
     Нидал Хлайф говори за темата за стереотипите, каквато е и целта на този блог. Първоначално се направи опит да бъде изчистено откъм терминология заглавието на дебата с уточнението, че ислямският свят не е монолитна общност и че в него не само ислямът е определящ фактор. В последствие се стигна до изводът, че тази типизация на разделяне на Ислямски свят - Запад е толкова дъблоко вкоренена, че трудно може да се излезе извън нея и че стереотипите все ни връщат там. След споделени случки от личния живот, някои от които забавни, но в същото време сериозно вкоренени в общественото съзнание се проведе дебат защо образът на арабите и мюсюлманите е толкова устойчив - бяха очертани няколко линии. Първо поради все още ръководещите Запада болезнени спомени от сблъсъка с исляма в миналото, военен или културен, второ поради факта, че САЩ наследява ориенталските си представи от европейските заселници и там започват да творят множество ориенталисти, трето защото от края на 19-в се развива усилена американска мисионерска дейност в ислямския свят. А в политически план САЩ урапражнява доминираща роля върху бившите европейски колонии в ислямския изток след отстъпването на империите и края на ВСВ. Съществена роля изиграва и разкриването на големите залежи на петрол от 30-те г. на ХХ в., а ислямските петролни държави са превърнати в зона от първа значимост за американската национална сигурност. В дългосрочен план влияние оказват и арабо-израелският конфликт и инвазиите в Близкия изток. Повдигнат беше въпросът имат ли наистина американските филми влияние върху българското общество. От публиката беше направен опит тази пряка връзка да бъде игнорирана, но в последствие се доказа как филми, свързани с тероризъм са най-бързо сваляните филми в интернет и как повечето от разглежданите в блога филми имат български субтитри, а някои от тях, най-пропагандни по своя дух са гледани от стотици българи.
      Д-р Салех Брик говори за трудното приемане на дургата религия от гледна точка на нейното непознаване. В Швейцария според д-р Брик имат право да гласуват какъвто закон смятат за добре, но минаретата съвсем не са най-значимата част от религиозността на един мюсюлманин и те не са основния проблем с мюсюлманските общности. Мая Ценова, арабист допълни, че "Човек се страхува от това, което не познава" и "Западът се запозна с мюсюлманите преди да се запознае с исляма". А човекът, който е невеж е враг на себе си и на другите, както гласи една арабска поговорка.
      В крайна сметка до отговор на поставения въпрос не се стигна еднозначно поради дълбочината и сложността на засегнатия проблем, множеството трудности относно дефинирането на понятията, както и липсата на достатъчно време - дискусията беше прекратена заради следващата част от програмата.
     Темата е отворена за дискусии и в бъдеще.
     Надявам се беше интересно.

1 коментар:

dala каза...

С интерес прочетох.
Жалко че съм нямала възможността да присъствам . Четейки статията обаче много ми се иска да подкрепя реалните участници в дебата.
Към Проф. Чуков обаче бих отпавила въпрос-Били споменал Само едно име на имигранти от мюсюлмански произход на по-висшестоящи позиции във Франция?!
Не на Дете на имигранти,каквата е да речем Госпожа Ражида Датти...какъмто е и самия президент Саркози.Защото това са си французи с емигрантски произход.Не съм убедена,че на настоящите емигранти,пребиваващи във френските земис така наречения титр део сежур им се дава възможност за достъп до По-висшестоящи позиции.
Относно два основни типа имиграционни модели - англо-саксонския, който е по-либерален според него и френския - по-рестриктивен към малцинствата....жалко че не е стигнало времето -много интересно деление,мисля и -много обективно

Господин Трад е представил интересн слайд и напълно споделям идеите му и притесненията му за светоусещането на младите хора,принадлежащи или просто симпатизиращи на мюсюлманския свят.Те са в позиция на постоянна защита за своята кулутра,религия,поведение-Те са под микроскоп,като бактерия.бих искала да изслушам и да изгледам дебата...
Господин Нидал Хлайф е засегнал най-тежкататема-Разчупването,промената на така отлежалия стереотип за ислямския свят.Някои идеи са се така сляли с холивудските фантазии за живота в мюсюлманския свят ,че в действителност се е Размила границата и за страничния наблюдател е трудно да се ориентира-в действително,те са се превърнали в наложени шаблони-стереотипи,както е говорил Господин Хлайф.Днешният,модерен слушател е Научен,той е привикнал да получава Готов шаблон-готова поднесена информация-от Телевизора,да речем.....по лесно и удабно е!Човек тлябва да е пряко засегнат от дадено събитие,за да потърси повече инфо-в нета,по други канали....и тогава да си зададе Въпроси!Защото точно Въпросите разчупват Рамката-пропукват Стереотипа и раздирят Шаблона
за въпросът имат ли наистина американските филми влияние върху българското общество
влияят и още как!Ама не достоверно!
В религиозно и политическо отношение не ми се коментира-но да вземем един чисто арабски герой,като нашия Бай Ганьо например...та да вземем Шехерезада или Аладин
ами-вижте как е представен Аладин
-пълво самото име е холивудска интерпретация
http://angprotempore.blogspot.com/2009/04/blog-post_6283.html
после Аладин се представя и по картинки и в реалния игрален филм с...азиатски черти.Дъщеря ми дори беше убедена ,че Аладин е китаец!
ето и в Уикипедия-нито визия,нито облекло..нищо не е Както в...арабския Свят

http://en.wikipedia.org/wiki/Aladdin