2012 - заслужават ли арабите да оцелеят?

                          "2012" (2009)
Жанр : Екшън, Трилър, Фантастика
Режисьор : Роланд Емерих

Актьори : Джон Кюсак, Аманда Пийт, Оливър Плат, Томас МакКарти, Дани Глоувър, Чиуетел Еджиофор, Танди Нютън, Уди Харелсън и др.

2012 на режисьора на „бедствията„ Роналд Емерих е вдъхновен от древно пророчество на маите за края на света, който ще настъпи през 2012 г. Въпреки това в него не става и дума за това пророчество, а са вмъкнати библейски елементи за потопа и спасяването на Ной чрез едно от децата, което успява да оцелее - Ной. Действието започва през 2009 г. когато е направено откритие, че предстоят безпрецедентни слънчеви изригвания, които ще доведат до стопяване на земната кора. Американския президент Томас Уилсън (чернокож) обсъжда със свои колеги на срещата от G8 таен план за построяване на гигантски ковчези в Китай за запазване на човешкия род след катаклизма.

С приближаването на дата от 21 декември 2012 г. започват драстични климатични промени и раздвижване на земната кора. Градове се сриват, други биват потопени в океана. В края на филма потопът свършва и хората в ковчезите оцеляват.
      Прави впечатление, че в два от епизодите на 2012 арабите са засегнати унизително и арогантно: В лондонски петзвезден хотел господин на име Айзъкс информира един арабски емир за предстоящите събития и му предлага да запази места в ковчезите срещу солидната сума от 1 млрд. евро за човек. Емирът отвръща: "Г-н Айзъкс, аз имам голямо семейство, а един милиард долара е немалка сума". Айзъкс отвръща: "Евро, Ваше височество, а не долара." В последствие става ясно, че в ковчезите намират места предимно хората с власт и пари, както може да се очаква, но нито един от тези представители не е изобразен индивидуално да поръчва спасението си? Защо?

Вторият епизод разкрива направената селекция на пътниците в готовите ковчези - там афроамериканецът Хелмсли, смужител в Белия дом, заедно с дъщерята на американския президент, също афроамериканка се допитват до един от организаторите на товаренето на хората на какъв принцип са избрани пътниците. Отговорът е: "Като прозиведение на изкуството. Поръчахме на генетиците да създадат най-успешен генофонд за повторно заселване на планетата". Тогава Хелмсли посочва с пръста си и казва учудено и презрително: "Тези хора са подбрани от генетиците"? В следващият момент в кадър се появява арабски гражданин, следван от трите си забрадени жени, дъщерята на президента на САЩ отговаря: "На мен ми се струва, че са подбрани според чековите си книжки".

     Този епизод показва, че арабинът като представител на своята раса има шанса да оцелее не защото всеки човек от каквато и да е раса и националност има равно право на съществуване с другите раси и етноси, не благодарение на някакъв принос или защото светът има нужда от този етнос в бъдеще, а заради големите суми, които са платени от него. Арабите няма какво да допринесат освен "неконтролируемото си размножаване" и пилеенето на парите си, спечелени не чрез труд, а от „незаслужено” получено природно богатство. Това клише се повтаря в два от предишните филми на Емерих – "След утрешния ден" (The day after tomorrow, 2004) и в "Денят на независимостта" (Independence day, 1996), където арабите не участват в международните усилия за справяне с космическата заплаха. 2012 потвърждава вече изтърканото екранно клише от 50-те г. за богатия, но тъп петролен шейх.
     Шейхът не е единствен, който успява да си купи билет за спасение, защото руският милиардер – дивака Юри Карбов също купува 3 билета - за себе си и двете си деца и отказва да спаси любовницата си, която му изневерява. Както към шейха, така и към Карбов зрителят не изпитва симпатия и съчувствие, но създателите на филма са по-благосклонни към Карбов отколкото към шейха като смегчават гнева на зрителя от алчността на Карбов с неговата саможертва. Той успява в последния момент да спаси децата си преди люкът да се затвори, а самият той потъва в дълбока пропаст.
     Произнасянето на този расистки възглед е вложено от създателите на филма в репликите на чернокожия учен Хелмсли неслучайно. Първо защото зрителите са по-склонни да приемат подобни реплики от чернокож, страдал исторически от расистки прояви, отколкото от един представител на бялата раса. Второ по този начин се избягва възможността за отправяне на обвинение в расизъм и дискриминация към творците на филма.
     В един от кадрите е показан свещения за мюсюлманите град Мекка и молещи се мюсюлмани, но за разлика от християнски символи като статуята на Христос в Рио де Жанейро и такива на други религии ислямските символи не се разрушават след бедствията. В отговор на критиките относно това разминаване режисьорът отговаря: Не съм готов да загубя главата си заради един филм, намеквайки за съдбата на известния с ислямофобските си убеждения холандски режисьор Тео ван Гог, убит през 2004 г. от радикално настроен марокански младеж заради скандалния си късометражен филм „Подчинение”. Тези думи на Емерих могат да бъдат тълкувани като предразполагащи към нова вълна страх и омраза.
     Разбира се 2012 г. принадлежи към филмите, които трябва да бъдат видяни, а не описани, защото предствлява една богата на детайли визуална картина. Това не е чуждо на режисьора, познат на зрителите с филми като След утрешния ден, Годзила, Денят на независимостта.