Сблъсък - мислиш ли, че познаваш себе си?

"Сблъсък", Crash, (2004),

Режисьор : Пол Хагис

В ролите : Уилям Фичнър, Раян Филип, Танди Нютън, Терънс Хоуърд, Сандра Бълок, Дон Чийдъл, Ларънз Тейт, Крис “Лудакрис” Бриджис, Дженифър Еспосито, Брендан Фрейзър и други

Във филма животът в Лос Анджелис изглежда, че тече плавно, но това е илюзия. Под тихата повърхност, в дълбините, се движат течения на потиснат гняв с опустошителни сила. Те имат заряд да се превръщат в разрушителни бури, с катастрофални резултати за всички хора, без изключение. Ако хората не се оттърват от своята арогантност и егоизъм. В Сблъсък Пол Хагис, както Клинт Ийстууд в д Торино и Джоел Шумахер в Пропадане, се превръща в хирург, който дисектира американското общество под микроскоп, за да посочи болните му места, които да бъдат излекувани преди болестта да напредне и лечението да стане безрезултатно. Когато разголва тъмните страни на американския живот, Хагис е безкомпромисен и назовава нещата с истинските им имена. Събитията във филма се развиват около една пътна катастрофа в рамките на не повече от два дни, която сблъсква съдбите на американски граждани с различен етнически произход – черни, бели, азиатци и латиноамериканци. Те отразяват техните взаимоотношения, основаващи се на страха и омразата, презрението и враждебността като резултат от неразбиране, недоверие и невежество на всеки към културата и обичаите на другия. Във филма зрителите виждат как всеки човек, различен по мнение, религия или етнос, цвят на кожата се превръща във враг, събуждащ страх и омраза. Затова всеки се стреми да изгради високи невидими стени, които да го предпазят от другите и по този начин остава без шанс за комуникация с тях.

       Детективът Уолтърс (Дан Чийтъл), участник в катастрофата коментира станалото със своята колежка Рея: „Усещане за близост. Когато вървиш в голям град минаваш покрай хората и се случва да се блъснеш в някого. В Лос Анджелис никой не те докосва. Хората винаги са скрити зад железа и стъкла, така ни липсва чувство за близост, че се сблъскваме един с друг само и само да усетим нещо.”

      Във филма са представени различни образи: (главен прокурор и неговата жена, бели; чернокожи крадци, винаги философстващи на тема расизъм, ирански мюсюлманин, мнителен във всичко и към всички около него; мексикански ключар и малката му дъщеря, криеща се под леглото от страх от изстрели по улицата; телевизионен режисьор и съпругата му афроамериканци, обект на расистка провокация от бял полицейски служител; негов партньор, протвопоставящ се на расистките прояви на колегата си; кореец, занимаващ се с трафик на хора).

     Филмът започва с пътна катастрофа на една от улиците на Лос Анджелис, където две жени, шофьори на сблъскалите се коли започват да се карат, но когато едната (корейка) вижда, че другата е бяла латиноамериканка (Риа, детектив) кавгата се превръща в неконтролируеми расистки псувни. Корейката казва: Вие мексиканците сте глупави, не знаете да карате, ще се обадя на имиграционните. А Риа, подигравайки акцента на корейката, която не може да произнася ‘р’ я имитира как вместо „спряла” казва „спляла” и се обръща към полицая, подготвящ проткол за катастрофата: Полицай, пишете колко съм изумена, че ме блъсна една азиатка.

     Докато се разхождат вечерта в центъра на града градския прокуророр Рик Кабот (Брендън Фрейзър) и съпругата му Джейн (Сандра Бълок) са заплашени с оръжие от двамата чернокожи крадци на коли, които им открадват джипа. Прокурорът се разгневява, че новината за кражбата ще стигне до медиите, ще навреди на авторитета му в обществото и ще повлияе на чернокожите избиратели при предстоящата предизборна кампания. Съпругата му поисква да се сменят ключалките на дома им от страх от кражба и нападение. Към подменящият бравите ключар, мексиканец, тя е настроена подозрително заради вида му, с който прилича на реабилитиран затворник – татуировки по тялото, обръсната глава и се опасява, че той ще даде копие от ключовете на другарите си престъпници. Същевременно Джейн е постоянно раздразнителна към мексиканската си прислужница и недоволна от всички услуги, извършвани от имигранти - от химическото чистене до градинарството. Нейният съпруг обсъжда със своите съветници как да се измъкне от ситуацията с най-малки загуби и получава предложение да отвлече вниманието като награди с медал заслужил пожарникар, спасил лагер от пожар. Съветникът му го информира, че пожарникарят е иракчанин, а прокурорът отговаря: Иракчанин ли? Но изглежда като чернокож , нали? Съветникът му отговаря: „Не, мургав е, иракчанин е и се казва Саддам”. Прокурора крещи шокиран от новинта: "Саддам! Името му е Саддам? Аз ще дам медал на иракчанин с името Саддам? И очакваш да ти повиша заплатата?” (за такъв съвет – б.а.).
     Белият полицай Джон Райън (Мат Дилън) се опитва да осигури медицински грижи за своя баща, но чернокожа служителка в здравното осигуряване отказва да му съдейства заради грубото му отношение. Веднага след като излиза от здравната служба той спира джипа на известен афроамерикански режисьор и съпругата му и излива гнева си към чернокожите като опипва жената по отвратителен начин пред безпомощният й съпруг.

      Иранецът Фархад, собственик на магазин, слабо говорещ английски, заради което има трудности в ежедневното си общуване иска да си купи оръжие, с което да защити семейството и собствеността си. Той живее с жена си и дъщеря си Ширин, патолог. В оръжейния магазин собственикът обяснява за различните видове оръжие и патрони, а Фархад, затруднен от езика говори с дъщеря си на ирански. Това разгневява собственика на магазина, който му казва: "Хей, Осама, планирай джихада си другаде и в друго време”. Неразбирайки какво говори собственика, Фархад отново иска дъщеря му да му преведе разговора и се обръща към продавача на развален английски: "Вие обиждате ли на мене?” "Дали обиждам на теб? Това ли е най-добрият ти английски? – отвръща собственика. Фархад казва: "Да, аз говоря английски. Аз съм американски гражданин и имам права". Тогава собсвеникът извиква охраната, за да изгони Фархад, който крещи: "Ти си голям невежа". Магазинерът казва: „Така ли а? Вие атакувахте моята страна с Боинг 747, взривхте мои приятели, изчезвай от моя магазин”. Дъщерята моли баща си да излезе и взима предложения пистолет и патрони. Фархад извиква мексиканеца, поправил вратите на главния прокурор, да му смени патрона на развалената брава на магазина. След монтирането на патрона ключарят препоръчва да се смени цялата врата. Фархад , койото подозира, че ключарят иска да го измами, отказва да му плати докато не поправи вратата, а ключарят напуска разгневен без да получи парите си.На сутринта Фрхад намира магазина разбит и ограбен, с надрскани лозунги срещу арабите.Това, че крадците го мислят за арабин го вбесява. Положението става по-критично когато застрахователната компания отказва да изплати компенсация за кражбата поради небрежност от страна на Фархад относно смяната на вратата. Фархад хвърля отговорността върху ключаря и решава да му отмъсти, взима пистолета и се насочва към дома му. Когато ключарят се прибира, иранецът се приближава и насочва пистолета, а в този момент дъщерята на Даниел се затичва да го посрещне и е простреляна в гърдите. Бащата крещи, а Фархад стои шокиран от това, което е направил. Но момичето отворя очи, без никакви следи от кръв защото дъщерята на Фархад, която знае, че баща й не може да използва оръжие, купува халосни патрони. Фархад се връща в магазина си и не вярва на това, което му се е случило и казва на дъщеря си – „Днес ангелите ме пазиха”.

     Това пътно транспортно произшествие в Лос Анджелис представя града като минимодел на Америка - изглежда на пръв поглед, че инцидентът е обичаен, какъвто можете да видите всеки ден, но всъщност той е различен, хвърляки светлина върху отношенията на въвлечените в него и в това, че разрушава митовете за разбирателство и приемането на другия, различния. Той е необичаен в разкриването на маската на фалшивата толереантност, която украсява лицата на хората и която пада при първото изпитание. На фона на сблъсъка се вижда как героите приемат проявите на расизъм като нещо нормално без да си задават въпроса за справедливостта на своите постъпки. Зрителите наблюдават как един човек може да бъде расист без да осъзнава това и как расизма ражда расизъм и насилието ражда по-голямо насилие. Като например Детектив Рея, която проявява расизъм към корейката като резултат от упражнявания върху нея расизъм от страна на колегата й Уолтърс. И върху него бива оказван расизъм от страна на помощник градския прокурор. Чернокожата служителка на здравните служби, разгневена от расистките намеци на белия полицай Райън не се притеснява да се отнесе по подобен начин към азиатско момче, което блъска нейната кола в края на филма („Ти не си американец, дори не говориш английски”). Фархад, подложен на расизъм заради това, че е мюсюлманин, се чувства унизен, че го смятат за арабин. Филмът показва как гневът, стаен вътре в обществото представлява бомба със закъснител, способна да избухне навсякъде, за да роди още по-разрушителен гняв. Джейн казва на мъжа си, градския прокурор: "Много съм ядосана. Всяка сутрин така се събуждам и през цялото време аз съм ядосана, а дори незнам защо. В сбъсъка никой не може да твърди, че е защитен от болестите нетърпимост и предразсъдъци. А за собственика на оръжейния магазин Фархад и всички идващи от Изток са фотокопия на Осама бен Ладен и поддръжници на тероризма. За градския прокурор всеки, който не е бял е черен, а иракския пожарникар, спасил човешки животи не заслужава признание само и само защото се казва Саддам, а Саддам Хюсейн олицетворява голямото зло и всеки, който носи това име проклет и виновен по рождение също каквато е съдбата на всеки с името Осама след 11 ти септември (като в американския филм Къде по света е Осама бен Ладен).
     Режисьорът Хагис казва: „Едва след 11 септември разбрах как да напиша този сценарий, защото филмът не е за расите и класите, а за страха от непознатото. Той е за нетолерантността и състраданието, за това как мразим да ни съдят, но не виждаме никакво противоречие в това да съдим другите”. Филмът завършва както започва – с едно пътнотранспортно произшествие, за да се повтори старата история отново. Но ако историята се повтаря - както Маркс казва – то първя път ще бъде трагедия, а втория комедия, защото хората, които са изложени на същите събития са глупави и не разбират или не искат да се поучат от събитията. Хагис дава възможност на героите на втори шанс, а дали в действителността всеки от нас има втори шанс? И трябва ли всеки човек да се сблъска с друг, за да се вгледа в и огледа около себе си и да се осъзнае? Поетът Робърт Бърнс казва: "Харесва ли ти или ние всички живеем на тази планета и няма къде другаде да отидем."
     Горещо ви препоръчвам този филм.:-)) Един от малкото, който не поставя етикети.