"Няма добър човек, няма лош човек. Има просто човек...". А.Чехов.
Свързвайки живота си с човек от друга култура ставам свидетел на насаждането на различни стереотипи за исляма, Близкия изток и Северна Африка. Убедена съм, че много други жени, омъжени за мюсюлмани са се сблъсквали понякога с негативизма на роднини, познати и не толкова познати. Някои от коментарите са просто абсурдни. За съжаление повечето хора формират мнението си за исляма въз основа на получената в медиите информация и от филмите. Или от чуто от трети страни. В киното ислямът е отразен едностранчиво. Нямам предвид, че филмите, в които има герой мюсюлманин са слаби или некачествени. Много от тях са с огромен бюджет и интересна драматургия. Но препратките към исляма, мюсюлманите и арабите са много тенденциозни (избирателни) или не почиват на определени факти, а са художествена измислица. Тези филми биват гледани с интерес от западните общества и от българското в частност и голяма част от представеното в тях се приема за чиста монета, а от частния случай се правят обобщения. Нека коментираме някои от тях...

Търсене в този блог

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Лесната омраза

     Започвам тази тема след поредния филм, който гледах.  В своята публикация и направен по нея документаен филм "Лошият арабин или как Холивуд деформира представите за хората" Джак Шахин, който е преподавател по масови комуникации в Южния илинойски университет споделя, че има над 900 американски филма, свързани понякакъв начин с арабите. Към днешна дата и след войната  в Ирак, която даде възможност за развихряне на нови сценарии те много повече. Според Шахин само в 5% от филмите образът на арабина е представени като нормален човешки характер. Обичайно той се върти около няколко основни клишета - на богатия шейх с черни очила, каращ лимузина и притежаващ няколко жени, камили и петролен кладенец  или на бруталния, нецивилизован, изнасилвач и убиец. На невежия, шута, мръсния и объркан. Също така обичайна типология е тази когато арабинът се опитва по всякакъв начин да отвлече изнасили, подчини в робство или убие руса жена, представителка на западната култура. И не на последно място - той е непременно християномразец. За близо век, през който са се случили такива големи събития като двете Световни войни, Войната във Виетнам и Корея образът на арабина остава непроменен, като че ли той не търпи никакво цивилзационно развитие.
      Истинта е, че не всеки арабин е шейх, не всеки арабин има толкова много пари, които да пилее без да прави сметка, не всеки арабин язди камила, някои дори никога в живота си, не всяка арабска страна има пустиня, не всеки арабин е терорист или фундаменталист. 
     Друг американски публицист Скот Саймън коментирайки етническите групи, изобразявани от американското кино, казва: " Арабската култура остава най-неразбрана и поддържана от най-лошитге стереотипи". А ние бихме добавили - мюсюлманската въобще.
     Джак Шахин пита: "Кога беше последният път, в който арабинът е представен като нормален човек? Може би като човек, който работи по 10- часа на ден, прибира се в къщи при любящото си семейство, играе футбол с децата си и се моли със семейството си в своя молитвен дом? Той е такъв тип човек, какъвто бихте искали да имате за съсед - защото, е, защото прилича по много неща на вас. Но кой западен човек би искал за съсед петролен шейх, чиито очи са вечно впити в западните блондинки, или пък бедуин, яздещ камила?"
     С времето арсеналът от персонажи на американските кинопроизводители се обоготява с нови образи - пакистанци, афганистанци, иранци като те остават в същата група на лошия герой, терористът, мюсюлманинът, другият.
      В десетки филми арабите и мюсюлманите са вмъкнати без никакви драматургически оправдания чрез един къс кадър или чрез фраза изглеждаща да е спомената случайно. А зад това обикновено се крият вече познати политически послания. В тези продукции ислямският свят е представен като земя, населена със зло, насилие, вещерство, митове и легенди. В нея се крият терористи, бягащи от справедливостта и там се ражда Антихристът, също така тя е показвана като фон за събития, в които ‘американският герой” е принуден да посети, за да ликвидира злодеите, да оттърве света от тероризма, да осъществи ред и да цивилизова. В тези филми би било възможно като сцена на действията да се избере и друг район от света без това да повлияе на драматургическата структура. Много често мюсюлманите са вмъкнати чрез диалог с руски мафиот, търговец на оръжие, водещи преговори от името на близкоизточна държава за внасяне на терористичен арсенал. Подобни филми, особено екшъните, не дават възможност на зрителя, въвлечен в каскадите да мисли и да анализира какво вижда на екрана, а след напускането на залата той едва ли се интересува дали споменатата мюсюлманска държава е наистина намесена в терористични действия или не. Въпросът е защо не се интересува? Защото през целия филм у него се потвържадават познатите и повтарящи се стереотипи за мюсюлманина терорист или богат шейх, съхранени в неговото подсъзнание. Тези стереотипи са се превърнали в един вид паник бутон, който при всяко леко докосване светва червено, алармиращ за ислямската опасност и за мюсюлманите фанатици, които искат да унищожат Запада. Дори ексамериканският президент Дж. У. Буш се позовава на един от известните филми на Р. Емерих "Денят на независимостта" когато иска давнуши на американския нардо, че войната в Ирак е наложителна. Президентът се облича като пилот и възпроизвежда сцена отфилма, където президентът е готов да оглави армията за борба с едно ужасно, непоправимо и нечовешко зло.
      В малкото случаи, когато арабския персонаж \или мюсюлманския\ е положителен герой, той непременно трябва да е човек, забравил своите корени и традиции и работещ за някое чуждо разузнаване или помагащ на враговете на своите.
      Естествено е в подобни филми зрителите да симпатизират на и да се идентифицират с главния герой, особено ако той бива изпълняван от филмова звезда от висок ранг, а неговите врагове да се превърнат във сврагове на зрителите, чакащи да видят възмездието над злодеите.   
     Списъкът от филми, показващи ислямския свят като инкубатор на тероризма, мюсюлманите като лесни за избиване врагове, чийто живот няма стойност е дълъг. След 11 септмеври се увеличи и броят на филмите, в които се разглеждат отношенията между отделните имигрантски общности в САЩ и мюсюлманите или арабите.
     Гравитирането около тези клишета като че ли наистина изключва възможността арабите и мюсюлманите да имат и свои други проявления!!
     Все пак има и флми, които са положителни по отношение на това отразяване или не са изцяло негативни, а само на определени моменти. Проблемът обаче е, че за да се изличи тази насаждана с години омраза трябва да се произведат стотици позитивно отразяващи арабите и мюсюлманите продукции. Този опит за протест срещу изобразявани стереотипи на екрана не е чужд на много народи или религиозни групи - на виетнамците, на гърците, на евреите и на самите англичани. Подобен подход при мюсюлманите обаче е нещо, което е продължително във времето и което изисква огромни ресурси - и човешки и финансови. Да се надяваме, че ще сме свидетели на тази промяна.
      Забележка: Лесната омраза има своето приложение в публикациите "Двеминутки на омразата", където филмите са разделени на цикли от по 10 броя.

Няма коментари: