"Няма добър човек, няма лош човек. Има просто човек...". А.Чехов.
Свързвайки живота си с човек от друга култура ставам свидетел на насаждането на различни стереотипи за исляма, Близкия изток и Северна Африка. Убедена съм, че много други жени, омъжени за мюсюлмани са се сблъсквали понякога с негативизма на роднини, познати и не толкова познати. Някои от коментарите са просто абсурдни. За съжаление повечето хора формират мнението си за исляма въз основа на получената в медиите информация и от филмите. Или от чуто от трети страни. В киното ислямът е отразен едностранчиво. Нямам предвид, че филмите, в които има герой мюсюлманин са слаби или некачествени. Много от тях са с огромен бюджет и интересна драматургия. Но препратките към исляма, мюсюлманите и арабите са много тенденциозни (избирателни) или не почиват на определени факти, а са художествена измислица. Тези филми биват гледани с интерес от западните общества и от българското в частност и голяма част от представеното в тях се приема за чиста монета, а от частния случай се правят обобщения. Нека коментираме някои от тях...

Търсене в този блог

събота, 5 декември 2009 г.

Отразяването на исляма - по Едуард Саид

     Базирайки се на колосално количество информация от американската преса и телевизионни предавания, американския културен критик с палестински произход Едуард Саид коментира тенденциозността при "запознаването"  на гражданите на западните страни с исляма като религия и култура. Според него това, което се коментира като присъщо на исляма вече няма място в дискусиите за африканците, евреите, другите азиатци, тъй като е отхвърлено като напълно неприемливо едностранчиво отразяване на цяла култура. Без да отрича наличието на радикални представители на ислямската религия, но отчитайки непрекъснато сипещите се върху арабския и ислямския свят беди от страна на Западни държави, авторът твърди, че ислямът е изложен на прицел изключително агресивно без да бъдат отчитани териториалните, културните или политически различия в отделните мюсюлмански страни. Това, в което той обвинява критиците на исляма е, че се опитват да отъждествят религията с фундаментализма, въпреки че вторият има своите проявления и в други религии като християнство, иудаизъм, будизъм. Непрекъснатото повторение на тези твърдения довеждат до втвърдяването на позицията към исляма и отказ за неговото разбиране. Авторът пита: "Нима всеки един от милионите мюсюлмани по света изпитва ярост и малоценност, нима всеки граждани на Индонезия, Пакистан или Египет негодува срещу "западното" влияние?" - тъй като това е и основната теза на противниците на исляма. Като слаба страна на критиците на исляма Саид посочва, че повечето от тях изобщо не споменават факта, че държавите, които са основен източник на проблеми, свързани с ислямисти, са страни с американска сфера на влияние - Саудитска Арабия, Индонезия, Египет и др. Той нарича техните правителства Правителства на малцинството, поддържани от САЩ, отчуждени от своя народ, подчиняващи се на американски интереси. Необезпокоявани и невъзпирани от никого САЩ са бомбардирали или окупирали редица мюсюлмански държави (Египет, Йордания, Сирия, Либия, Ирак на два пъти, Сомалия) и същевременно очакват да бъдат приемани без протест.  "Всичко това, а не старомодната формулировка на Б. Люис, че мюсюлманите са вбесени от западната модерност, създаде едно разбираемо арабо-ислямско недоволство срещу сили като Израел и САЩ, които се обявяват за либерални демокрации, но се отнасят към по-слабите народи в съгласие с противоречивите принципи на егоизма и жестокостта."
      Ракурсът по отношение на исляма се поддържа в САЩ и от непрекъснатите публикации в различни авторитетни издания като The New republic или The Atlantic, притежавани от Мартин Перец и Мортън Цукерман, които в продължение на 20 години пишат полемики срещу арабите и исляма. Други известни списания като  New Yorker, New York review of books, Atlantic Monthly никога не са превеждали статии или литературни творби на мюсюлмански или арабски автори, а разчитат на "експерти" на исляма и ориенталската култура, които никога не са виждали Ориента, не знаят и дума арабски, но тълкуват с лекота значението на арабски думи и текстове, не правят разлика между различните религиозни течения в исляма, някой дори не могат да хронологизират възникването му. Добре аргументираните и обосновани алтернативни възгеди относно исляма според автора почти не се срещат, или ако се срещат в техен отговор веднага биват бълвани стотици контрапроизведения, които всячески да докажат колко примитивен, монолитен, запашителен е исляма, като трябва да се отбележи, че в този си вид той е способен на много повече сензации било за развлечение на масите или за мобилизиране на страстите срещу нов външен враг. Малцината, които са успели да представят исляма в друга, недемонизираща светлина са Джон Еспозито, Ивон Язбек Хадад и Закари Карабел. "...много малко от диалога или обмяната на мнения - които се появяват в научния дебат, в художествените произведения, в срещите между обикновените човешки същества, които правят бизнес, взаимодействат си и най-общо си говорят един на друг, а не един срещу друг - достига до публичното пространство, така категорично доминирано от масмедиите."
      Също така за Саид проблемите се коренят и в журналистите, които отразяват голяма част от събитията в горещите точки. Мнозина от тях не познават езика на страната, в която са, нито формирането на политическите процеси или партии какъвто според него е примерът с Хизбулла, възникнала спрямо историческите стандарти като партизанска организация, но непременно и единствено отъждествявана като религиозна формация.
      Незнанието на западните общества по отношение на исляма, културата, свързана с него и Близкия Изток проличават и във факта, че повечето хора не могат да назоват нито един съвременен ислямски писател, с изключение на Джубран Халил Джубран, но той не е мюсюлмански писател, както отбелязва Саид. Ислямът много рядко бива познаван в неговата цялост, тоест малцина имат познания за цялата му цивилизация - литература, политика, социология и различните му форми в страните, приели тази религия в мнозинството си. Редките случаи на публична дискусия за исляма с участието на екпсперти и неспециалисти винаги са провокирани от някаква криза, много рядко може да се прочете информативен материал за ислямската култура или казано с други думи ислямът изглежда достоен за коментар само когато избухне някоя бобма.
     Като се има предвид съвременната теория относно опита на хората и че той е създаден главно от стереотипни значения, интерпретации и от втора ръка информация понеже хората имат много повече представи за нещата отколкото са преживели лично, става ясно защо медиите са толкова важни за опознаването на едно явление. "За всеки човек тези представи - осигурени му от непознати и мъртви хора - представляват основата на самия му живот като човешко същество. За повечето американци (същото важи и за европейците) клонът от културния апарат, който им представя исляма, включва телевизионните и радио мрежи, всекидневниците и масово разпространявани новинарски списания и филмите, разбира се, които играят определена роля дори само защото доколкото разполагаме с визуална информация за трети страни, то тя се дължи на киното. Като цяло тази мощна концентрация на масмедии съставлява колективно ядро на итрепретации, което осигурява определена картина на исляма, и разбира се, отразява могъщи интереси в обществото, обслужвано от медиите."
     Медиите са корпорацаии и като такива основната им цел е печалба, следователно те имат интерес да подкрепят онези новини и картини, които предизвикват по-голям интерес от други. "Най-добрата новина е лошата новина" - това са думите на отрицателния герой в един от фирмите за Джеймс Бон - Винаги ще има утре. Защото каква новина би била например тази: Ясмин еди коя си от еди къде си изпрати децата на училище и сготви бамя с ориз?!
     Не бива да се забравя, че освен отразявайки субективната гледна точка на дадения репортер или автор една новина или статия минава и през още няколко филтъра на редакторите, тоест през още една неосъзната мрежа от идеологически и политически ограничения.
     Същевремнно не може да се говори за един монолитен ислям, тъй като тази религия, подобно на християнската има своите деноминации и понеже съществувайки за и с хората, тя бива тълкувана от същите тези хора с различни социални и политически възгледи.
     Разсъждавайки за натиска, който западния свят оказва върху Близкия изток вече повече от 100 години, Едуард Саид смята, че всички войни имат два фронта, две барикади, две военни машини и както войната с исляма обедини Запада, така и войната със Запада мобилизира много части на ислямския свят, който се завръща към религята или национализма като противодействие на заплахата и провокира още по-агресивно поведение. Въпреки това липсва съгласувано политическо решение от страна на мюсюлманските страни за навлизане в света, което доказва, че те не са обединена сила, а все още им липсва политическа мобилизация и единство. За тази цел трябва да има гражданска и политическа воля да се направи оценка на позитивните страни и ценности на исляма. Въпреки, че такива дебати текат усърдно в ислямския свят, те не намират начин да бъдат отразени пред западната публика, защото там по данни на самия автор години наред не е съществувало телевизонно шоу в пиковите часове, което да не представя исляма и мюсюлманите окарикатурени, обобщено и категорично. Образът се задълбочава и от учебниците, романите, филмите, рекламите, а в системата от световни умове, художници, музиканти и т.н. хора на изкуството не намира място почти нито един мюсюлмански представител не защото такива няма обаче.
      Освен това когато се представя образът на мюсюлманите или арабите в частност, независимо дали във филм или в студио, често според автора се наблюдава един парадокс - силно, режисирано несъотвествие между подбраните и добре облечени гости или положителни герои и "тамошните" тълпи.
        Причините за това демонизиране са явни - политически и икономически нтереси. Те ясно са изразени от Джоузеф Крафт вследните няколко реда : " Това може да стане като подкрепим Ирак в усилията му да подбуди съпротивата в провинциите на Иран. Може да означава да окажем военна продкрепа на Турция. Съединените щати се нуждаят от способността да направят нещо повече от бомбардировки и изпращане на морка спехота. Те трябва отново да изградят способностите си, които само преди няколко години унищожиха сами - способностите за скрита намеса." Като допълнение към подобни възгледи се смята, че всичко, което противоречи на американските интереси и виждания за политиката на САЩ не само в САЩ, но и по света, е възмутително оскърбление (за САЩ - б.а.). Като велика сила те си позволяват да сменят правителства и да прощават тиранията, упражнявана върху населението от верни на американската политика арабски и други лидери.
    Думите на Херман Никел показват, че независимо от това не всички политически процеси в Третия свят могат да бъдат предвидени: "Ако има един урок, който Америка трябваше да извлече от виетнамската трагедия, то той е, че ние не притежаваме способността да определяме хода на събитията в древни държави, които са повлияни дъблоко от собствената си история, култура, религии". Ислямският свят като цяло не е нито антиамерикански и антизападно настроен, нито единен и предсказуем.
         В основата на всяка интерпретация на друга култура според Саид, особено на исляма, лежи изборът пред отделния учен или интелектуалец - дали да постави своя интелект в служба на властта или в служба на критичността, обществото, диалога, морала. От този избор зависи доколко ще се промени отношението към исляма чрез неговото цялостно опознаване.
         Произведенията на Е. Саид имат огромно значение за исляма не само заради задълбочения анализ на редица проблеми, свързани с него, но и поради факта, че авторът е християнин, а това в очите на западното общество може да внесе допълнителна тежест в изследването, тъй като често мюсюлманските автори биват упреквани, че защитават исляма, тъй като той е изповядваната от тях религия.

Няма коментари: