"Няма добър човек, няма лош човек. Има просто човек...". А.Чехов.

Свързвайки живота си с човек от друга култура ставам свидетел на насаждането на различни стереотипи за исляма, Близкия изток и Северна Африка. Убедена съм, че много други жени, омъжени за мюсюлмани са се сблъсквали понякога с негативизма на роднини, познати и не толкова познати. Някои от коментарите са просто абсурдни. За съжаление повечето хора формират мнението си за исляма въз основа на получената в медиите информация и от филмите. Или от чуто от трети страни. В киното ислямът е отразен едностранчиво. Нямам предвид, че филмите, в които има герой мюсюлманин са слаби или некачествени. Много от тях са с огромен бюджет и интересна драматургия. Но препратките към исляма, мюсюлманите и арабите са много тенденциозни (избирателни) или не почиват на определени факти, а са художествена измислица. Тези филми биват гледани с интерес от западните общества и от българското в частност и голяма част от представеното в тях се приема за чиста монета, а от частния случай се правят обобщения. Нека коментираме някои от тях...

Търсене в този блог

събота, 3 април 2010 г.

Двеминутки на омразата - 4 част

Заглавието на тези публикации е със символно значение. Двеминутките не са истински двеминутки доколкото не живеем в абсолютен тоталитаризъм и слава Богу, така поне човек ако търси, може да намери и други гледни точки, както и да проследи причинно-следствените връзки между много международни събития.

В "Хищникът", Predator (1987) бившият агент от ЦРУ Дъч (Арнол Шварценегер) има възложена задача да намери министър, чийто самолет е катастрофирал в джунглите на Латинска Америка. От пентагона предполагат, че министърът е заловен от бунтовници. Филмът разказва за тази спасителна опреация, в която биват ликвидирани бунтовниците и техните руски съветници, а на връщане и за последвалата битка с извънземен хищник. В един от разговоирте със свой колега той казва на Дъч: „Чух, че сега работиш в Берлин, чудесно, но защо пропусна Либия?”, а след малко репликира отново: „Сещаш ли се за Афганистан?”. Действието се развива в Латинска Америка, но във филма са споменати Либия и Афганистан само за да получи зрителят ясно послание, че битката на добрият американски герой със злото продължава на всички фронтове.

В "Пасажер 57", Pasanger 57 (1992) федерални агети транспортират със самолет до ЛА един от най-опасните терористи в сета на име Чарлз Рейн, английски аристократ психопат, убил своите родители когато бил дете според версията на агентите. Той е отговорен за няколко атентати в Англия и Ирландия, както и е заподозрян, че стои зад взривяването на амеиркански пътнически самолет. Връзката с Близкия изток се появява когато един от агентите споменава, че Рейн е свързан с терористите от там.

"Tерористката", Point of no return (1993) разказва за една от агенциите за нац. Сигурност в СА, работеща върху тайна програма за подбор на осъдени на смърт престъпници и превръщането им в наемни убийци. Агенцията, която има нужда от млада жена избира Нина (Бриджит Фонда), осъдена на смърт за умишлено убийство на полицай. След дълги тренировки тя успешно извършва поръчаните покушения. След години решава да се оттегли, но от Агенцията й възлагат последната задача – покушение срещу Фахад Бехтиар, арабски бизнесмен, изнасящ нелегално атомна технология за арабските страни от САЩ. Нина успява да проникне в двореца му, преобразена като неговата приятелка. Влизайки в спалнята тя насочва пистолет срещу него и го кара да коленичи докато иска от него паролата на личния му компютър. Той й предала милиони долари, за да си сътрудничи с него, на което Нина отказва. Фахад я атакува изненадващо и я поваля на земята, но тя успява да се измъкне и го убива.

В един от епизодите на "Агнлийски пациент", The English patient (1996) нацистките военни сили са ситуирани в Бенгази, Либия по време на ВСВ. Немците арестуват Дейвид Караваджо (Уилиям Дефо), канадски шпионин, работещ за съюзниците. Той отхвърля всички обвинения и пожелава лекар поради влошеното си здраве. Тъй като не разполагат с лекар нацистите извикват една забулена либийска сестра. Разследващият нацист иска от Караваджо да им даде информация за съюзниците, но той отрича, че притежава такава казвайки: "Спах с едно момиче от Триполи и затова съм арестуван, когато тя ме посочи с пръст." Медицинската сестра влиза и нацистът го заплашва: "Ето това е твоята сестра, тя е мюсюслманка и разбира какво казвам. Ти си спал с едно момиче, но си женен за друга, какво е наказанието за изневяра тук? Мисля, че беше отрязване на ръцете? Или това беше за кражба?" Той се обръща към присъстващите и ги пита:" Някой от вас знае ли?, продължавайки диалога си с Караваджо: "Ти живееш в Либия и трябва да знаеш какво е наказанието за изневяра тук." Караваджо започва да крещи: "Не ми режете пръстите". Нацистът изважда нож и казва: "10 пръста - искам от тебе име за всеки пръст." като дава ножа на медицинската сестра и тя му отрязва един пръст. В тази сцена медицинската сестра изпълнява заповедта на нациста без страх или колебание, възражение или осъждане. Тя изглежда по-жестока от самите нацисти, присъстващи в стаята, които се възмущават от този акт. Сцената е вмъкната без драматургическа необходимост  защото създателите имат десетки режисьорски решения, чрез които да покажат как нацистите изтезават Караваджо. Но защо е избран този модел? Изрично е спомената религията на сестрата, за да бъде свързан исляма с насилие и жестокост, както и антихуманизъм.

В "Титаник", Titanic (1997) корабът започва да потъва, а пътниците уплашени тичат по коридорите. Една забулена жена крещи хистерично на мъжа си: „Хайде, хайде, по-бързо.” А той й отговаря: „Млъквай и чакай”. Той е загубен и не знае накъде да върви. На стената над главата си вижда думата Exit и започва да търси значението й в един разговорник.

В "Един свят не стига", The world is not enough (1999) Виктор Зокас, бивш офицер от КГБ , анархист и служил в Афганистан, е засичан да работи по поръчки в Ирак, Афганистан, Иран, Северна Корея, Бейрут, Босна. Сега той работи с Електра Кинг (Софи Марсо), която е наследила от убитя си баща милиардер гигантска петролна компания. Компанията работи за изграждане на нефтопровод от Касийско море до Западна Европа, но има много конкурентни фирми затова тя наема Зокас да унищожи петролопроводите на конкурентните фирми. Електра обяснява на Бонд (Пиърс Броснан), че петролопроводът ще е дълъг 1300 км, ще минава през Турция и покрай терористите в Ирак, Иран и Сирия.

В лентата "Не умирай днес", Die another day (2002) Джеймс Бонд (Пиърс Броснан) заминава за Куба, за да търси севернокорейски терорист. Там успява да проникне в една поликлиника, където търсени международни терористи извършват пластични операции за промяна на външния си вид. Там се чуват да говорят гласове на немски, руски и арабски езици. Бонд успява да оттърве "цивилизования" свят от всички злодеи на света, събрани на едно място.
 
В "Самоличността на Борн" 2, Born supremacy (2004) се разказва за бившия агент Борн (Мат Деймън), който изгубва паметта си след мисия в Берлин. ЦРУ разкрива, че той е още жив и през целия филм действието се развива за това как изпращат наемен убиец да го ликвидира в Индия. Близкият изток се появява в откъс, в който Борн чете изрезка от вестник със следното съдържание: „ Сирийски журналист загива в пътен инцидент, но смъртта му има връзка с контрабанда на оръжия.”

"Пастирът: Граничен патрул",  The Shepherd: Border Patrol (2008) разказва за опасна контрабандна престъпна група, занимаваща се с трафик на хора и наркотици на границата между мексико и САЩ като според ФБР с наркотици ги снабдява афганистански шейх на име Рахман. Местната полиция не съумява да се справи с нея докато не идва Джак Робитекс (Жан Клод ван Дам). Цялото действие се развива около това как той ги преследва и ликвидира. В първата сцена обаче действието се  развива в Афганистан, тъй като членовете на тази престъпна група са бивши командоси в Афганистан. Те успяват да убият няколко талибани да влязат в една къща, в която има деца, жени и възрастни хора, търсейки афганистанец на име Джамал. Жените започват да крещят, а децата плачат. Един войник подозира една от жените и я извежда навън като я пита за Джамал, но тя не отговаря. Тя носи взривен пояс и се взривявя сред войниците и пред дъщеря си. Другите жени започват да пеят от радост. 
 
"Обичам те човече", I love you man (2009) разказва за двама приятели, запознали се неотдавна, уговарящи си среща в центъра на града. Единият от тях води кучето си. Другият го пита как се казва кучето. Тогава стопанинът отговаря: "Ануар Садат", бившия египетски президент." Другарят му го пита: "Защо го кръсти така, защото си фен на политиката?". "Не, защото кучето прилича на него, виж."
Следва...

2 коментара:

Igelkotten Milli каза...

Извинявам се, но не коментирам поста, а имам въпрос. Очаквах с нетърпение да прочета преди няколко дни ми даде, че има нов пост, свързан с положителна промяна, а когато влязох в блога ми даде, че е "under construction". Почаках, но след това ми даде като последен този пост с номер 4.
Преди малко видях, че има нов пост за филма "Мисия Лондон", но излезе съобщението, че не може да бъде открит в блога този пост. :-((

natta каза...

Здравейте. Поставих публикация със Заглавие Позитивна промяна, за да се знае, че не абсолютизирам Всички американски филми и че има такива, в които героите са и С положителни качества. Както и за да се види, че имам надежда нещата да се променят, въпреки че има хора и организации, за които това, че се обръща внимание на очернянето на мюсюлманите и има опити за смегчаване на техния отрицателен образ, не се харесва понеже се опасяват, че няма да е толкова лесно да се говори каквото си поискат за мюсюлманите или пък смятат, че това е ограничаване на свободата на словото макар срещу други групи да не може да се каже и копче без да те осъдят.
Понеже материалите са много, ми е необходимо време.
За Мисия Лондон все още оформям публикацията, която е едно питане към себе си и има връзка с американското кино само доколкото и там се появява познатият и вечен шейх!?