"Няма добър човек, няма лош човек. Има просто човек...". А.Чехов.

Свързвайки живота си с човек от друга култура ставам свидетел на насаждането на различни стереотипи за исляма, Близкия изток и Северна Африка. Убедена съм, че много други жени, омъжени за мюсюлмани са се сблъсквали понякога с негативизма на роднини, познати и не толкова познати. Някои от коментарите са просто абсурдни. За съжаление повечето хора формират мнението си за исляма въз основа на получената в медиите информация и от филмите. Или от чуто от трети страни. В киното ислямът е отразен едностранчиво. Нямам предвид, че филмите, в които има герой мюсюлманин са слаби или некачествени. Много от тях са с огромен бюджет и интересна драматургия. Но препратките към исляма, мюсюлманите и арабите са много тенденциозни (избирателни) или не почиват на определени факти, а са художествена измислица. Тези филми биват гледани с интерес от западните общества и от българското в частност и голяма част от представеното в тях се приема за чиста монета, а от частния случай се правят обобщения. Нека коментираме някои от тях...

Търсене в този блог

понеделник, 12 април 2010 г.

Човек отвътре

Човек отвътре, Inside man (2006)
режисьор: Спайк Лий
Жанр: Крими, Драма, Трилър
В ролите: Клив Оуен, Дензъл Уошингтън, Джуди Фостър, Уилиям Дефо и др.

Във филма група младежи с еврейски произход, ръководени от Долтън Ръсел (Клив Оуен) организират нестандартен обир на банка в Ню Йорк. Целта са секретни домументи от сейфа на Артър Кейс (Кристофър Плъмър) американски бизнесмен, собсвеник на въпросната банка. Чрез този докумен младежите искат да докажат, че Кейс е сътрудничил с немците през ВСВ и е натрупал голямо състояние за сметка на бедни евреи, страдали от нацисткия режим. Банката Кейс е открил с това богаство. Маскираните крадци взимат чиновници и клиенти на банката за заложници и ги карат да се облекат със същите дрехи като тях, за да не може полицията да разпознае извършителите когато се смесят с тъплата. Кейс, който се страхува да не бъде разкрит се обръща към една агентка на недвижими имоти – Мадлин Уайт (Джуди Фостър), стриктна и влиятелна. Целта е срещу голяма сума пари тя да води преговори с крадците и да получи сейфа му преди те да го отворят. Уайт не успява. Крадците манипулират полицията и се разпръсват, а в края на филма успяват да вземат търсения документ, докато Кейс е подведен под съдебна отговорност.
     Лентата представя младежите като умни, забавни и знаещи какво искат. Стилът им на обир печели симпаттите на зрителите, особено че се извършва без насилие, жертви или кръв защото оръжията се оказват играчки и те оставят парите от сейфовете на другите клиенти на банката освен диамантите и документа от сейфа на Кийс. Всичко това е за да не бъдат сметнати за терористична или криминална групировка, а като последователи на справедливата кауза за издриването на хора, подпомагали нацистите и причинили смъртта на милиони евреи.
     Това е справедливо искане, но въпросът е трябва ли гневът на зрителя или евентуалното му осъждане на подобно незаконно действие на младежите да бъде отклонен чрез насочването му към арабите? Или с други думи за да бъде изчистено името на един етнос или религия трябва ли друг етнос да бъде очернен?
     Във филма няма арабски герои, но въпреки тяхното отсъствие арабите са вмъкнати подмолно и уж случайно на няколко места по начини, чрез които да събудят у зрителите болезнени спомени и да затвърдят омразата и страха.
     На стената до банката е написан графит „Никога няма да забравим” (кой и какво направи- б.а.), разпорстранен след 11 септември. До надписа има снимка на Статуята на Свободата. Освен това Ръсел, водача на крадицте иска от полицията да му се осигури самолет , а полицейски офицер Дариус (Уилиям дефо) коментира искането пред дет. Фрейзър (Дензъл Вашинтон) по следния начин: „Какво мисли този глупак, че ще му осигурим самолет?’, а Фрейзър отговаря: „Той не е глупак.” Дариус казва: „Тука може да се повтори клането със спортистите в Мюнхен”, замълчявайки за секунда. И за да се изостри вниманието на зрителите пита: ”Кого обвиниха тогава? Една палестинска групировка извърши атака в олимпийското село в Мюнхен, в резултат на която бяха убити 11 израелски спортисти.” Защо точно тази случка от палестино-израелския конфликт е селектирана? Защото трябва да се очерни борбата на палестинците за правото им на свободна държава и показването им само като терористи, а не и като жертви? Като се има предвид, че трагедиите на палестинцитев резултат на окупацията са известни от години на света. А не само милиони бежанци, разпръснати по целия свят доказват това, но и десетките неизпълнени резолюции на ООН в полза на палестинците и рапорти тена международни правозащитни организации.
     В друга сцена разговарят няколко заложници, а единият се чуди: „Дали тези (обриджиите-б.а.) са терористи?” Тогава един от обирджиите, внедрен тайно сред заложниците казва: „Не, те са крадци, а не терористи.” Трети човек се намесва: „Ти откъде знаеш, може да са от Ал Кайда, да не си от Мосад?” Създателите на филма настоятелно подчертават и насаждат представата, че тези хора не са терористи, въпреки, че вземането на заложници с политически цели се смята за терористичен акт и отвличат вниманието на зрителите чрез споменаването на Ал Кайда. Това означава ли, че ако други хора извършват този обир по същия начин, няма да бъдат смятани за криминални елементи и предвид политическата цел дори за терористи? Предствете си ако крадците са араби как би се развило действието.
     Докато се опитва да реши проблема със сейфа в банката агентката на недвижими имоти Уайт се среща с един арабски богаташ от фамилията Бен ладен, за да му уреди имотна сделка. Целта на тази сцена е свързването на вчерашните злодеи (нацисти, от които е Кейс), които са тероризирали света и днешните нарочени злодеи (араби и мюсюлмани). Все е едно арабите са продължители на нацисткото зло. Тази връзка се повтаря и в други филми.
      Един от крадците завързва очите на индиец сикх, чиновник в банката и го пуска да излезе навън за да предаде съобщение на полицията. Заради тюрбана, традиционен сикхски елемент и брадата му полицията го го взима за мюсюслманин и го кара да коленичи, а полицаят крещи: „Шибан арабин.” Сцената е вмъкната не само заради расисткото отношение, а и да се напомни, че арабинът е вечната заплаха и всеки арабин и мюсюлманин е опасен за околните.

4 коментара:

Анонимен каза...

Някъде четох коментар, че този е един от малкото не–политически филми на режисьора Спрак Лий, но ако трябва да обобщим твоя анализ – има много политически послания, само дето не така са директни.

Tази година трябва да излезе и Inside Man 2, интересно е дали ще продължат същата сюжетна линия.

natta каза...

Да, интересно ще е видим какво ще съдържа втората част.

Igelkotten Milli каза...

Не съм гледала филма, но коментара ти е доста интересен. В мисълта ми изникна спомена за 25-я кадър, забранения, с който директно се отправят подсъзнателни послания до зрителя. Така е често и във филмите. Ако запиташ някой обикновен редови зрител за този филм, със сигурност няма да си спомни тези леки препратки срещу арабите, палестинците, мюсюлманите и т.н., но подъзнателно със сигурност мнението му вече ще пробляава в червено.

natta каза...

Хм, то си е цяло изкуство да го направиш така, че да е неосъзнато. Определено ги бива американците по внушенията. Стига човек да не е сред тези, върху които падат последствията от подобни препратки.
Още през 1938 г. е доказано чрез експеримента Войната на световете колко лесно манипулируеми са хората когато са под въздействие на страха. Има ли смисъл да казваме, че някои обявявани преди години за герои близкоизточни персонажи вече са врагове и терористи.