"Няма добър човек, няма лош човек. Има просто човек...". А.Чехов.

Свързвайки живота си с човек от друга култура ставам свидетел на насаждането на различни стереотипи за исляма, Близкия изток и Северна Африка. Убедена съм, че много други жени, омъжени за мюсюлмани са се сблъсквали понякога с негативизма на роднини, познати и не толкова познати. Някои от коментарите са просто абсурдни. За съжаление повечето хора формират мнението си за исляма въз основа на получената в медиите информация и от филмите. Или от чуто от трети страни. В киното ислямът е отразен едностранчиво. Нямам предвид, че филмите, в които има герой мюсюлманин са слаби или некачествени. Много от тях са с огромен бюджет и интересна драматургия. Но препратките към исляма, мюсюлманите и арабите са много тенденциозни (избирателни) или не почиват на определени факти, а са художествена измислица. Тези филми биват гледани с интерес от западните общества и от българското в частност и голяма част от представеното в тях се приема за чиста монета, а от частния случай се правят обобщения. Нека коментираме някои от тях...

Търсене в този блог

събота, 20 март 2010 г.

Двеминутки на омразата - 2 част

Мисля, че екранните образи, които се излагат тук сами по себе си не представляват някакво невероятно зло, но когато се съберат подобно на парчета пъзел се получава представата за мащаба на това очерняне, накарало и други хора да го вземат под внимание.

В „Черният жребец”, The Black stalion (1979) се разказва за приятелството между английско дете на име Алек Рамзи и див арабски кон на име Черният. Алек, койтo пътува с баща си на един кораб във водите на Средиземно море, по крайбрежито на Северна Афрка, вижда коня за първи път когато няколко араби се опитват с груба сила да го укротят. Всички те държат коня с по едно въже и го дърпат за да го приберат в конюшната на борда, а собственика го бие с камшик. Накрая успяват да затворят жребеца. На Алек му става мъчно и донася на животното бучки захар. Но собственика на коня (неприятен и груб) го хваща за ухото и го заплашва на арабски да не се приближава, защото сериозно ще пострада. През нощта на кораба избухва пожар и корабът започва да потъва. Настъпват хаос и паника. Бащата на Алек облича сина си със спасителна жилетка и го завежда до борда с уговорката да го изчака докато помогне на другите пътници. Тогава отново се появява арабинът собственик на коня, хваща Алек, изважда нож и разрязва връзката на спасителната жилетка, която взима за себе си. Алек се озовава сам, без жилетка във водата и едва не се удавя докато не се хваща за въжето на вече плуващия до него кон, който го спасява. За разлика от арабите малкият Алек успява постепенно, търпеливо и хуманно да опитоми коня. Не стига, че на арабите не се полага да притежават АРАБСКИТЕ коне, които не знаят как да гледат, ами и те са готови с лека ръка да жертват живота на едно дете, за да запазят своя.
"Инвазия САЩ", Invasion U.S.A. (1985) разказва за един известен и опасен съветски терорист на име Ростов. Той решава да вкара стотици свои международни последователи в САЩ, за да извършват терористични актове. Целта е да се създаде паника и страх у хората и властите в САЩ да се чувстват безпомощни и да обявят извънредно положение. По този начин американците ще изгубят гражданските си свободи, с които се гордеят. Чрез продажбата на наркотици Ростов си осигурява приходи за закупуване на оръжия и в навечерието на Коледа успява да вкара по море на бреговата ивица на Маями стотици терористи. За да всеят страх те започват безразборна стрелба по къщите на обикновени граждани, автобуси, возещи деца, църкви, молове и т.н.
Но бившият агент на ЦРУ (Чък Норис), който познава Ростов от миналото, се връща на работа, за да го ликвидира. Терористите на Ростов са от различни етноси, смятани за врагове на Америка: нацисти, кубинци, китайци, руснаци. За да бъде завършена Оста на злото, там фигурират и арабски терористи. Когато слизат от корабите на брега се чува как говорят на арабски и получават заповедите. Подобна тематика се забелязва и във филма

"Нощни ястреби",  Night hawks (1981) е филм, в който международният терорист Хаймър Уолвраг пътува до САЩ, за да извърши терористичен акт. Уолвраг е завършил в Москва и като Ростов има последователи от целия свят, които обединява омразта към САЩ. Той извършва поръчкови терористични актове за различни международни терористични организации.
Хаймър е спонсориран от арабин на име Хамад и подмомаган от арабска терористка на име Шака Кабура. В Ню Йорк Хаймър взема заложници и иска от властите в замяна да освободят негови другари (борците за свобода). А един от тях се казва Мохамед Яфи. Дори покойната порнозвезда Ан Никол Смит взема участие в разбиването на международни терористи, които заплашват Родината :-О!

В „Небостъргачът”, Skyscraper (1996) Смит изиграва ролята на Кари Уиск, пилот на вертолет за чартърни полети. Мултинационална терористична групировка превзема един небостъргач и взима заложници. Групировката се стреми да придобие електронни части, необходими за изработката на свръхтехнологична оръжейна система, позволяваща на притежателя си да контролира света. Водачът на групировката е с арабско-африкански черти, облечен с фолклорни дрехи, характерни за Северна Африка.

Cloak & Dagger (1984) започва със сцена, в която пред съветското посолство в европейска държава по време на организирано официално тържество охраната наблюдава пристигащите коли на гостите. Един от охранителите чува приглушен шум от самолет. Поглеждайки нагоре той вижда американски парашутист да пада върху него. Парашутистът ликвидира ця;ата охрана и се приближава до входа на посолството където междувременно спира дипломатическа лимузина с иранското знаме, но от нея излиза арабски лидер, облечен в традиционно арабско облекло (Иран не е арабска държава). С лидера слиза една облечена предизвикателно дама, която пътьом поглежда с желание американския войник. Зад лидера върви офицер, носещ куфарче, закрепено за ръката му с белезници. Американският войник атакува офицера и вема куфарчето. Тогава арабският лидер изважда кинжал и се оптива да го прободе, но и той бива победен. Дамата наблюдава случката безразлично с лека усмивка и изнаненадващо изважда от деколктето си един малък пистолет като го насочва срещу войника, но не успява да го убие и той избягва с куфарчето. Зрителят открива, че тази сцена е продукт на въображението на 11 годишният Дейви, който е обсебен от шпионски видео игри, а в частност играта Cloak and dagger. Дейви живее сам с баща си след смъртта на майка си, за която много тъжи. Той прекарва повечето с време пред играта с измисления си герой, американския герой от първата сцена. Детето става свидетел на истинско престъпление когато двама престъпници убиват един учен, койот преди даумре успява да дане на Дейви една видеокасета с военна информация, а двамата престъпници започват да го преследват, за да вземат касетата. Но нито полицията, нито баща му взимат разказа на Дейви и мислят, че това е поредната му фантазия. През целия филм се вижда как той бяга от тях от място на място.
Главният герой е дете и следователно е логично голяма част от зрителите на филма да са юноши. Пътвата сцена кара обаче децата още от малки да възприемат мюсюлманина като враг и чужд. Въпросът е защо едно дете когато реши да измисли враг на първи план излиза точно образът на мюсюлманина? А на престъпниците, които в преследват героя, че и се опитват да го убият, не се споменава националността, етноса или религията.

Във филма "Да живееш и умреш в Лос Анджелис", To Live and Die in L.A. (1985) се разказва за агент в тайната полиция, американеца Ричард Чанс (Уилям Питърсън), който преследва банда за фалшифициране на валута, водена от Ерик Мастърс (Уилям Дефо) и която е отговорна за убийството на неговия партньор малко преди да се пенсионира. За да запознаят зрителите с главния герой и колко той е решителен и дързък създателите на филм започват с една сцена, която няма нищо общо вследствие със събитията от филма. В неа американският президент пристига в ЛА и отсяда в един хотел. Главният герой Чанс е един от охранителите на президента. Той забелязва един подозрителен човекк и го последва между етажите. Качавайки се на покрива агентът вижда ислямски терорист, познат на службите, на име Фалах, опасан с експлозиви, готвещ се да взриви хотела. Чанс го моли да се предаде, но Фалах отказва и се разкрещява: "Аз съм готов да умра .. смърт за Израел и САЩ, и всички врагове на исляма .. Аз съм мъченик, ще взривя себе си и теб и всички врагове на исляма. Аллах Акбар", но партньора на Чанс успява да го хване за краката и да го изхвърли през покрива.
А в лентата "Излъчвани новини", Broadcast news (1987) по новините се отразява как един либийски военен самолет бомардира американска база в Сициля. Но самолетът бива свален от американските военновъздушни сили. Кадафи обявява, че това не е война и че либийският пилот е действал по свое усмотрение. Образът на Кадафи не се появява на екрана, но един водещ пита своя колежка защо на Кадафи му излиза пяна от устата и се държи така неадекватно.

 В "Кладата на суетата", The Bonfire of the Vanities (1990) Шармън Маккой (Том Ханкс) е успял чиновник на Уолстрийт. Той има извънбрачна връзка със скандалната дама Мария Раскин (Мекани Грифит). Докато една вечер той я прибира от летището той подминава отбивката за града и влиза в един изостанал кавртал на Бронкс, обитаван главно от чернокожи. Докато се оптиват да се измъкнат от там Мария блъска с колата едно чернокожо момче и двамат избягват. По-късно Шармън се опитва да я убеди да се обадят в полицията, но тя отказва. Полцията и пресата разкриват, че те са извършителите. Мария отрича, че е шофирала и избягва да се среща с Шарман. Въпреки това се срещат на един концерт, където тя го предупреждава, че мъжът й е в града и го посочва с пръст като казва: „Гледай колко е доволен от себе си, току що сключи нова сделка – ще превозва араби до Мекка.” Но Шарман нервно я прекъсва: „Утре ще ме арестуват”. Но Мария не се интересува от това и продължава: ‘Всички самолети са израелски. Той ще натрупа голямо богатство.” В друг епизод възрастният съпруг разказва на един журналист докато пият бира: „Нещо интересно се случи с мен преди седмици. Моят глупав пилот така кацна, че излезе извън пистата. Аз бях на борда, а полета беше към Мекка. Самолетът беше пълен с араби и животни – кози, овце, кокошки. Никъде не пъруват без тях (има ли смисъл от коментар, как пък го решиха това - б.м.). Наложи се да застелем навсякъде да не насерат всичко. И така самолетът се заби в пясъка и започна да се върти в крък на 360 градуса, така ме беше страх. Поглеждам към пътниците: тихо и спокойно си събраха багажа и животните и гледаха през прозореца в горящото крило, чакайки да се отворят вратите сякаш нищо не се е случило. Смятаха, че е нормално да се забоде крилото в пясъка и да се въртиш в кръг докато самолета спре.. откъде да знаят? Не се бяха качвали на самолет мислеха, че така се спира.”...!?

Във военната комедия „В армията сега”, In the army now (1994) двама смахнати безработни приятели Бонус Конуей и Джак Кауфман решават да се запиштв армията като доброволци. След тренировъчната подготовка те биват спешно извикани да заминат за Африка защото Либия е обявила война на Чад, а либийците както се казва в репортаж от събитието нападат силите на ООН и американската армия се готви да спре офанзивата. Конуей и Кауфман заедно със свои другари се изгубват в либийската пустиня. На прежаднелия Кауфман се привижда мираж, а Конуей го дърпа да стане и му казва: „Стани, иначе арабски принц ще направи твоят задник на пепелник.” Малко по-късно те биват задържани от либисйки войници и откарани във вражеска база. Там един либийски офицер им казва: „Утре ще започне войната, а Либия яе отговори с ракети с химически глави срещу вашите бази.” Либийската база е бомбардирана, а Кауфман и другарите му успяват да избягат се един камион. По пътя горивото им свършва и те срещат либийски бедуини със забулените им жени. Конуей прави пазарлъци и предлага на водача да им даде камиона плюс няколко долара срещу една камила. Бедуинът се съгласява, но поисква още часовника на Кауфман. Либийците във вилма са представени смешни и глупави, а техните войнци наивни и неспособни, воюващи хаотично и без тактика. Не е тайна, че този филм както много други е чиста покана към младежите да се запишат в американската армия, тъй като военният живот се представя като интерсен, весел, мъжкарски и предлагащ перспективи, но всичко това както във филма "Кураж под огъня" или "Редник Джейн" е показано за сметка на мюсюлманите и арабите.
В комедията Казаам, Kazaam (1996) вълшебна лампа се намира от години в стара и изоставена сграда. Тя се счупва в резултат на пропукването на сградата. Тогава джинът, живеещ в нея се премества да живее в касетофон. Макс, 12 годишен ученик, живее с разведената си майка в близост до изоставената сграда. Един път, гонен от група деца, които го тормозят , той влиза в сградата и намира касетофона акто освобождава случайно джинът, който се представя като Казаам и е готов да му изпълни 3 материални желания. Макс не е съгласен майка му да се ожени втрои път и решава с помощта на джина да търси баща си, когото не е виждал от години, Така открива, че баща му работи в музикална агенция, собственост на арабин на име Малек. Малек е представен зъл, алчен, плюскащ гнусно и отвращаващ, а любимият му специалитет са кози очи! Джинът има музикален талант, пее и пише текстове и решава да работи в нощен клуб, също собственост на Малек. Става известен и събира много фенове, а това кара Малек на всяка цена да вземе джина в своята звукозаписна компания. Малек и неговите арабски бодигардове задържат бащата на Макс и го бият жестоко пред сина му защото го обвиняват в кражба на оригиналният запис на един от албумите. И когато арабинът разбира, че Казаам е джин , живее в касетофон и е в услуга на Макс, той убива детето и открадва касетофона, за да стане господар на Казаам и той да му изпълни желанието да притежава всички пари на света. В края на филма Казаам успява да се оттърве от Малек и да възкреси Макс...но арабите си остават долни, алчни, подли същества, които не се спират пред нищо.
Следва...

Няма коментари: