Американизацията - по Зияуддин Сардар и Мерил Уин Дейвис

Тъй като всеки човек  по света малко или много е забелязал усилената му американизация е редно да се посочат някои основни методи, с които тя настъпва в ход, както и да се посочат причините, довели до желанието за тази експанзия, политическа и културна. Това прави трудът на Зияуддин Сардар и Мерил Уин Дейвис. Носейки провокативното заглавие "Защо хората мразят Америка" авторите разглеждат модела на възприемането на САЩ от другите нации по света и от самите американци. Не знам колко в България са хората, които биха си купили тази книга. Вероятно купуването й се дължина и на факта до каква степен даден човек се чувства"на прицел" от американската култура. А що се отнася до исляма и Близкия Изток и Северна Африка, то те са на първа фронтова линия.     

     Изследването започва с анализ на войната в Ирак като причина за разширяване на разрива между американци и западноевропейци и още по-негативното отношение към американската външна политика от страна на мюсюлманския свят. Това се докава от получените данни на независимо изследване, проведено от ББС, в което над 60% от допитаните извън територията на САЩ смятат последната за по-голяма заплаха дори от държви, включени в оста на злото.
      Характернто за американската култура е това, че тя е изключително широко ориентирана навън и все пак остава затворен пазар за проникване на чужди култури вътре. Посочени са медийното затъмнение по отношение на войната, както и на проблема с Палестина въпреки наличието на стотици медийни и телевизонни канали: "Едно отворено общество, с най-мощните новинарски медии в света беше лишено от съществени журналистически анализи. Останалият свят също опознава Америка чрез нейните медии, и по-специално чрез Холивуд, чиито творения са моделирани от американското съзнание и мироглед."
     Самите САЩ като обобщено понятие разделят културите в света на два лагера - подобни на нас и несходни, като мислят, че най-добре знаят каква е природата на нечия чужда култура, въпреки че реално оценката е почти винаги частична, силно изкривена и подчинена на собствените й интереси, което е фактор за двойни стандарти. Така например мюсюлманския свят и по-специално талибаните се сравнява с Ку Клукс Клан или дори с нацистите в пост единадесет септемврийската реторика без да се търси причината или да се споменават фактите, довели на власт такива крайни течения. Същевременно Пентагонът участва в заснемането на множество филми на военна тематика чрез поддръжка, оборудване или подпомагане със съвети относно логистиката и разположението на армиите във филма. В този смисъл киното става изразител на ясни политически послания.
     Омразата, на която стават реципиенти американците неизменно прибягва до стереотипи, за да оправдае агресията и да обясни защо избиването на едни хора може да бъде приемливо. Но в изолация омразата дава рецидиви, както твърдят авторите, и единствения начин тя да бъде надрасната е хората да се освободят от осведоменото невежество и лично да се ангажират с опознаването на другите. "Да видим стереотипа, означава да мислим, че сме намерили отговора. Нашият въпрос се нуждае  от отговори, основани на информираността".
Но тук се изправяме пред друг проблем - че американската нация, огромна и също не монолитна е една от малкото, които се опитват непременно да внушат идеята за единство, за обща идентичност. Донякъде немите филми изигравт важна роля в тези опити за самоопределяне тъй като не са свързани непременно с говор. И така опитвайки се да се самоопредели вглеждайки се навътре тя се затваря в себе си, чувства се дотолкова самодостатъчна, че няма нужда от останалия свят и затова не вижда смисъл да си сътрудничи с него. Сферата на сътрудничество се ограничава до прокарването на американски идеи и интереси. Понякога дори антихуманни като финансиране на вътрешния растеж чрез спестяванията на останалия свят, лишаване на стотици милиони хора по света от правото сами да упражнят своите политически права, интерпретиране на либерализацията на пазара като еднопосочен процес - а именно отворен достъп навсякъде по света за американските мултинационални корпорации, налагането на високи мита на вносни стоки, дъмпинг на чуждестранните пазари и, в краен случай на несъгласие с икономическата политика на САЩ - налагане на "санкции" - такива са наложени на над 75 страни.

      Но тези факти за американската външа политика рядко достигат до средния американец. Повечето медии са провинциални, с изключение на няколко национални вестника и новините за света подозрително отсъстват. Освен това плавно, но сигурно глобалната медиийна сила се съсредоточава във все по-малко ръце. Например преди буквално няколко дни Рупърт Мърдок закупи 10% дял от арабския музикален телеизонен канал Ротана.

      Хамбургерът е една интересна интерпретация на всичко американско - отделните му съставки передставляват правителството, историята, властта на корпорациите и т.н. Но консуматорството, което въплъщава хамбургерът се чуства като заплаха от останалия свят и свива културното пространство на другите народи като им вменява усещането, че са непълноценни ако не са като американците. Затова в множество страни отделни гражадни завеждат срещу Макдоналдс и тяхната система на експлоатация на ресруси и хора.

     Американизацията намира почва и чрез задушаването на киноизкуството в редица страни като принуждава актьори като Мел Гибсън, Никол Кидман и др. да успеят единствено и само в Холивуд чрез феноменалните бюджети, които се отделят за киноиндустрия и заради които конкурентноспособността на останалите страни в тази сфера е обречена на провал. За пример са дадени такива и страни като Франция, но авторите питат: "Ако богатите нации и европейските народи се чувстват застршени, какви са пораженията от яростните атаки на амерниканския културен хиперимеприализъм върху културите и народите на развиващите се държави? Простият и наистина плашещ отговор е: неголеми. Водената от Америка глобализация се опитва да замени идентичността на традиционните общества като поглъща, претопява, преиначава всичко и оказва натиск върху хоратада променят начина си на живот и да изоставят всичко, което придава смисъл на живота им, да отхвърлят не само своите ценности, но и идентичността си, взаимоотношенията си, архитектурни традиции, родове, обичаи." Така например много традиционни градове на Изток стават копия на Далас и други американски мегаполиси.

     Проникването на американизацията чрез телевизонни и кино продукции става по добре организирана схема - печалбата от една продукция се възвръща след като се продаде на някоя американска медийна мрежа или канадска такава. След това на по-ниска цена тя се продава в Западна Европа. А в Третия свят се продава като проценто съотношение спрямо доходите на населението. Така стига до всички страни и безпрепяствено премахва от пътя си конкуренцията на местното кинопроизводство. Когато това не може да се случи и някъде се роди добра кинематографска идея, правата за нея се купуват на всяка цена и историята се прекроява по американски. Сред американските зрители шества представата, че без присъствието на поне един американец на екрана, светът е принципно безинтересен.

      Тук е посочена и интересна зависимост между Америка каквато е и противопоставянето й на мюсюлманския свят и исляма. Тъй като идеите, които изграждат мита за Америка произлизат от Европа. А в Европа идеите за света са моделирани от европейския опит в противопоставянето на други хора и в частност на исляма и на леко комплексираното отношение към тогава развитата култура на Изтока, жаждата за нови територии, реториката на папи и крале към мюсюлманите като към последователи на дявола.
В комплект с това обаче има изследвания, според които американската култура е дъблоко повлияна от Конфедерацията на на шестте ирокезки нации, макар признаването на този факт да противоречи на представите на американците като за единствени изразители и създатели на тази система на управление, мит, утвърждаван непрекъснато и от американските уестърни. Последните са особен жанр в киното - те са филмите на неизбежната потребност от насилие, което трябва да запази циилизацията. В него победените остават неоплакани, те не изискват съчувствие понеже като агенти на злото, каквито са по дефиниция, не са толкова стойностни от човешка гледна точка.  А асоциациите, които Третия свят прави със себе си съвсем не са трудни за схващане - той е този, в който живеят жълтите копелета, чалмалиите, камиларите. Но по-често дори няма нужда да се правят асоциации.
      Още по-смущаващото е, че Америка задава дефинициите, определя начина, по който трябва да гледаме на другите, тя е Разказвачът на приказки в света. Ключът към бъдещето е надрасването на омразата и след като Америка е обект и същевременно извор на глобалната омраза, тя трябва да понесе отговорноста да подтикне себе си и другите да я надраснат. "Америка трябва да свали флага..."