Филмът "Беднякът милионер", Slumdog millionare (2008) е познат на повече от половината свят. Първо заради трогателната история, която се разказва в него, а именно за съдбата на двама братя от най-бедняшкия слой в Индия, чиято борба с живота протича в съвсем различни направления - докато единият става престъпник, другият работи като разносвач на чай и решава да участва предаването Стани богат. Второ заради Оскарите, които лентата спечели - за най – добър филм, най – добър режисьор, най – добър адаптиран сценарий, операторско майсторство, монтаж, оригинален саундтрак, тонрежисура.
Главният герой Джамал е от мюсюлманско малцинство в Индия. Всъщност мюсюлманите в Индия са 3-тата най-многобройна общност в света, тоест 10 % от цялата световна мюсюлманска общност, което спрямо общия брой насаление за Индия все пак е малък мащаб.
Героят успява да отговори на всички въпроси в играта, но бива заподозрян в мошеничество като полицията го задържа. Как дете от улицата би могло да знае толкова много? Джамал е едновременно добър и наивен, вярва в любовта и въпреки перипетиите не се отказва от своята любима Латика. За разлика от традиционните индийски филми, в които действието се развива поне 3 часа и присъстват множество танци и песни, тук нещата са по-премерени.
Героят успява да отговори на всички въпроси в играта, но бива заподозрян в мошеничество като полицията го задържа. Как дете от улицата би могло да знае толкова много? Джамал е едновременно добър и наивен, вярва в любовта и въпреки перипетиите не се отказва от своята любима Латика. За разлика от традиционните индийски филми, в които действието се развива поне 3 часа и присъстват множество танци и песни, тук нещата са по-премерени.
Джамал е един от малкото положителни мюсюлмански герои, макар във филма почти да не става въпрос за религия освен в началото когато Джамал и брат му са изобразени като гонени от официалната власт в Индия малцинство и в една от сцените, в които се извършва молитва.
Оказва се обаче, че този положителен образ на мюсюлманин на екрана предизвика някои недоразумения сред определени среди. От една страна се твърди, че режисьорът използва прототипа на героя като анти индуски показвайки зверствата над мюсюлмани, други критици пък смятат, че ако главните герои бяха индуси нямаше да бъде възможно показването на определени сцени, а именно тези свързани с работата на Джамал като разносвач на чай и присмеха от страна на водещия към подобна работа, тъй като това би предизвикало бурни реакции сред бедната индуската общност.
От друга страна против положителния образ на героя се изказва и председателят на Европейския еврейски комитет Моше Кантор. За него този филм показва девалвация на ценностите на Холивуд. Кантор твърди, че Холивуд вече не е проеврейски. ""Списъкът на Шиндлер е [популярен филм] в края на миналия век", казва Кантор. "Кое е най-популярното кино днес? "Беднякът милионер", който се занимава с мюсюлмани. Това отразява факта, че ценностите в света са се променили. "
Въпреки, че мнението на председателя не е задлъжително да е мнението на повечето евреи по света, то е показателно за едно основно нещо - а именно, че Холивуд е проеврейски и произраелски настроен и това се отразява в редица филми, в които главните или второстепенни герои не само са евреи, но и популяризират еврейската култура. Сещам се например за "Запознай се с нашите" и "Запознай ме с вашите". Два прекрасни и много смешни филма, изиграни от невероятни актьори, няма спор. Дали тук обаче не се крие разковничето защо мюсюлманите толкова често стават жертва на негативизъм в лентите? Питам се, и не само аз, защо да няма място и за нормални мюсюлмани, нима те не съществуват? Дали само евреите могат да бъдат хуманизирани? Дали Кантор протестира срещу изобразяването на мюсюлмани изобщо? Според някои анализатори не, проблемът е единствено срещу избразяването на мюсюлмани в положителна светлина, а не в амплоа-то им на терористи. "Беднякът милионер" показва, че мюсюлманите са като другите хора. Но може би позитивизирането на мюсюлманите ще доведе до неудобни въроси сред американското общество и то ще ревизира външната политика на правителството си в някои от най-горещите точки в света?
От друга страна против положителния образ на героя се изказва и председателят на Европейския еврейски комитет Моше Кантор. За него този филм показва девалвация на ценностите на Холивуд. Кантор твърди, че Холивуд вече не е проеврейски. ""Списъкът на Шиндлер е [популярен филм] в края на миналия век", казва Кантор. "Кое е най-популярното кино днес? "Беднякът милионер", който се занимава с мюсюлмани. Това отразява факта, че ценностите в света са се променили. "
Въпреки, че мнението на председателя не е задлъжително да е мнението на повечето евреи по света, то е показателно за едно основно нещо - а именно, че Холивуд е проеврейски и произраелски настроен и това се отразява в редица филми, в които главните или второстепенни герои не само са евреи, но и популяризират еврейската култура. Сещам се например за "Запознай се с нашите" и "Запознай ме с вашите". Два прекрасни и много смешни филма, изиграни от невероятни актьори, няма спор. Дали тук обаче не се крие разковничето защо мюсюлманите толкова често стават жертва на негативизъм в лентите? Питам се, и не само аз, защо да няма място и за нормални мюсюлмани, нима те не съществуват? Дали само евреите могат да бъдат хуманизирани? Дали Кантор протестира срещу изобразяването на мюсюлмани изобщо? Според някои анализатори не, проблемът е единствено срещу избразяването на мюсюлмани в положителна светлина, а не в амплоа-то им на терористи. "Беднякът милионер" показва, че мюсюлманите са като другите хора. Но може би позитивизирането на мюсюлманите ще доведе до неудобни въроси сред американското общество и то ще ревизира външната политика на правителството си в някои от най-горещите точки в света?
3 коментара:
Това е един от любимите ми филми, влюбих се в малките дечица – толкова сладки, невинни и искрени. Гледайки го и аз се замислих, че най–накрая виждам филм, в които мюсюлмани са главните положителни герои, пък дори взе, че и спечелиха Оскар!
Но от друга страна, точно преди година, когато филмът излезе и бе изключително популярен, работех във фирма с индийски клон, имахме много инд. колеги на обучение(християни и индуси) и те не бяха много възторжени, дори нямаха никакво желание да гледат филма.
Най-веройтно не са искали защото между двете религиозни групи е имало доста сблъсъци от години, до чиято кулминация се стига след идването на власт на индуски националистически партии през 1980 г. и разрушаването на джамия. Само че не се споменава, че терористични атаки се извършват не само ислямистки групировки, а и от сикхски, християнски, индуски и наксалитски радикални организации. В една статия пък се твърди, че Западът отдавна използва исляма, за да подкопава индуизма в Индия. В този смисъл режисьорът бива обвиняван, че политизира филма.
Има критики също, че братът на Джамал е престъпник, но е показан как се моли, като това според някои автори поставя обобщаващ паралел между ислям и престъпност, въреки, че е напълно вероятно в Мумбай престъпниците да са и мюсюлмани.
Този филм го гледах през сълзи до края. Дори брата на Джамал (забравих името) ми стана много симпатичен - той беше доста добър по душа, но принуден да прави лоши неща, за да оцелее. Самия факт, че той осъзнаваше това и дори преди всяко излизане "по работа", той правее молитва пред Бог.
Преди да гледам филма нямах представа за факта, че главните герои са мюсюлмани, гледах го покрай голямата реклама, която му беше направена и останах искрено изненадана...
Тъй като за първи път го гледах сама, съвсем скоро след това настоях мъжа ми и децата ми също да го гледат.
Публикуване на коментар