"Няма добър човек, няма лош човек. Има просто човек...". А.Чехов.
Свързвайки живота си с човек от друга култура ставам свидетел на насаждането на различни стереотипи за исляма, Близкия изток и Северна Африка. Убедена съм, че много други жени, омъжени за мюсюлмани са се сблъсквали понякога с негативизма на роднини, познати и не толкова познати. Някои от коментарите са просто абсурдни. За съжаление повечето хора формират мнението си за исляма въз основа на получената в медиите информация и от филмите. Или от чуто от трети страни. В киното ислямът е отразен едностранчиво. Нямам предвид, че филмите, в които има герой мюсюлманин са слаби или некачествени. Много от тях са с огромен бюджет и интересна драматургия. Но препратките към исляма, мюсюлманите и арабите са много тенденциозни (избирателни) или не почиват на определени факти, а са художествена измислица. Тези филми биват гледани с интерес от западните общества и от българското в частност и голяма част от представеното в тях се приема за чиста монета, а от частния случай се правят обобщения. Нека коментираме някои от тях...

Търсене в този блог

вторник, 16 март 2010 г.

Двеминутки на омразата

      Двеминутките на омразата са тези, в които през 1984 г., когато се развива действието в едноименната книга на Дж. Оруел, хората в Океания са надъхвани срещу врага си с прожекцията на специални филми, в които се повявят разгневени, крещящи и заплашителни непознати. Враговете. Въображаемите врагове обаче. За което спомага "манипулирането на обещственото мнение, а киното и радиото задълбочиха този процес". В Холивуд двеминутките са доста по-изтънчени, понякога дори не се забелязват на пръв поглед, но оставят трайна следа в общественото съзнание. Защото са константни и циклични.

Във филма "Глава 2", Chapter two (1979) се говори за писателя Георг Шнайдер, който току-що е изгубил съпругата си Барбара след 12 годишен щастлив брак. Чрез своя брат той се запознава с една разведена млада актриса и между двамата започва любовна афера, но спомените за съпругата му го преследват. Връщайки се от Лондон брат му Лео, който го очаква на летището, го пита: "Как е Лондон"? А той отговаря: "Пълен с араби”. Представете си, че беше казал: "Пълен е с черни или евреи.” Или нидийци. "Каква би била реакцията", казва Джак Шахин.

                           В "Бар Св. Елмо", St.Elmo`s Fire (1985) група от приятели (младежи и момичета) току-що са завършили университет. Филмът разказва за тяхната адаптация към живота след университета и техните лични взаимоотношения: любов, изневяра, неориентираност, отговорност. Джулиана (Деми Мур) е момиче от групата, водещо свободен живот, изпълнен с партита и барове. Късно една вечер тя се обажда на своя приятел Алек, за да му каже, че се намира в хотел с едни араби, които цяла вечер я снабдяват с наркотици, от които имат в изобилие. Според нея те са престъпници и организират въоръжна дейност, доколкото тя разбирала арабски. Джулиана моли Алек незабвано да дойде да я спаси от тях. Той идва, чука на вратата и влиза след като един арабин, облечен смешно (с официален костюм, но и с кърпа на главата) му отваря вратата. Апартаментът е много луксозен, а масите са пълни с храни и напитки. Алек хваща Джулиана и просто я отвежда без арабите в стаята да протестират. Те стоят безучастно и гледат телевизия, изглеждайки пасивни и студени. Когато излизат Алек й казва: "Тези не ми изглеждат като престъпници (gangbang). Мисля, че ме накара да дойда само за да ми привлечеш внимането". Тя го моли да остане принея тази вечер, но той отказва. Тогава тя се обажда по телефона и когато Алек я пита на кого се обажда, отговорът е: "На едно горещо еврейско момче", защото не иска да спи сама тази вечер. Щом целта на Джулиана от повикването на Алек в хотела е била да флиртува, тогава каква е разликата с кого е била в апартамента? Антагонизмът е повече от очевиден.

Действието в приключенския филм "Ходещ по огъня", Firewalker (1986) се развива в Централна Америка, където двама приятели, неуспели иманяри Макс Даниган и Лео Портър (Чък Норис и Луи Госет) търсят съкровище от времето на ацтеките. Но филмът започва с кратка сцена в Арабската пустинята, където двамата са преследвани от група араби, гротескно диви, които успяват да ги пленят, но героите успяват да избягат и се заврщат в сраната си.
Лентата "Кървав Спорт", Blood sport (1988) разказва за американския шампион по бойни изкуства Франк Дюкс (Жан-Клод Ван Дам), който пътува до Хонг Конг, за да участва в шампионатът Комите, неофициално световно първенство за древни бойни изкуства безплатно. Един от участниците е арабинът Садек Хюсеин. За да помагат на зрителите да го разпознаят като арабин защото всички състезатели са по шорти, създателите на филма му слагат на главата парцал, смешно подобие на арабска кърпа. Представете си колко окарикатурен изглежда един спортен атлет с мускулите си и кърпа върху главата на ринга. Садек е показан грозен, неприятен и когатп се смее има един златен зъб. В лоби бара на хотела Садек и други двама грозни араби разговаря с една американска журналистка, на която той казва с властен тон: " Ще се качиш горе в моята стая да направиш интервюто", но тя остро отказва и го нарича идиот. Затова, че го обижда той е готов да я удари като вдига ръката си. Тогава се Дюкс се намесва и му хваща ръката с искането да отави момичето намира. Но арабинът я спира и казва настойчиво на Дюкс: ‘Момичето ще дойде с мен." Дюкс обещава да се срещнат по-късно на ринга по мъжки защото ако се бият сега ще бъдат изгонени от състезанието и му предлага да играят една игра, а който спечели ще вземе момичето. В играта Садек трябва да задържи една монета в руката си, а Дюкс трябва да се опита да я вземе преди арабинът да стисне юмрука си. Дюкс успява, а за миг арабинът се усмихва, мислейки че е спечелил. Той изглежда тъп и смешен когато отваря ръката си, а по-късно на ринга двамата се срещат. Според вас, зрителите (а главно младежите и тинейджурите гледат подобни филми) на чия страна ще бъдат? На грозният арабин или на любимият актьор Ван Дам? Дюкс без много усилия и загуба на време успява да го срази, а филмовите творци дори не дават на арабина възможност да защити себе си поне с един удар. Помня, че този филм се излъчваше и у нас, макар и апокрифно, заглавието ми е добре познато. Значи вероятно и аз съм приела този образ така, както са очаквали сценаристите. И ако животът не ми беше дал възможност за по-близък контакт с Изтока щях да си остана с представата от филма.

В продукцията "Версия Пеликан", Pelican Brief (1993) във Вашингтон са убити двама висши съдии. Зад убийството стои влиятелен петролен магнат на име Виктор Матис защото двамата съдии са му попречили да търси находища на пертол на територията на Национален природен резерват. Матис е от приближените на президента и глсвният спонсор за предизборната му кампания. Студенката по право Дарби Шоу (Джулия Робъртс) открива, след убийството на нейният приятел, работил за един от двамата убити съди, че тези убийства са поручани от висши политически фигури и че Белият дом знае за това. Президентът упражнява натиск върху ФБР да спре разследването. Дерби съдействие от журналиста Грей Грантъм (Дензъл Уошингтън) и двамата заедно продължават да разследват случая докато го разкриват пред общественото мнение въпреки заплахите и опитите за покушение. Но каква е връзката с арабите тук? Наемният убиец на двамата съдии е известният терорист, арабинът Камал (във филма не се споменава фамилията му). По принцип той работи с правителството на арабска държава, известна с подкрепата си на терористични действия, също неспомената във филма. Защ трябва непременно наемният убиец да е арабски терорист?

В комедията "Остин Пауърс - шпионинът, който ме.....", Austin Powers: The Spy Who Shagged Me (1999) двубоя продължава д-р Злобил и агентът Остин Паурс. Паурс се опитва да унищожи д-р Злобюл, който притежава ядрени оръжия и иска да завладее света. Д-рът наема много убийци и шпиони (смешни и глуоави) да следят Пауърс, за да го елиминират. Един от тези убийци е арабинът Мустафа (пак с официален костюм, но този път с фес на главата). Мустафа кара зад Остин, но не успява да го убие защото партньорката на остин го застрелва и той пада в една пропаст. Мустафа излиза и пита Остин: "Не ме ли помниш?". - "Не, не те помня, но твоят фес ми е познат". - "Аз съм Мустафа и сега ще те убия", отговаря мюсюлманинът и изважда един кинжал, с който напада Остин. С един смешен карате удар Остин го неутрализира. Момичето насочва пистолет към главата му и той страхливо признава, че д-р Злобюл го е изпратил. Съвсем явен опит за иронизиране, осмиване и презрение на единия герой от другия, способния, честния.

В "Междузвездни войни: Епизод I",  Star Wars: Episode I - The Phantom Menace (1999) също пристъства такава двеминутка. Галактическата Република е възмутена поради високите данъци върху транзитната тъговия, наложени от мощната Търговската Федерация. Федерацията осъществява военна блокада на малката планета Ноба и тайно подготвя войските си за инвазия. Висшият съветник на Галактиката изпраща двама джедаи, отговорни за мира и справедливостта във Феерацията за разрешаване на конфликта. Двамата разкриват, че Федерацията всъщност търси ескалация на конфликта и се подготвя за война. Преди да бъдат арестувана, джедаите успяват да избягат и бързат да информират планетата Ноба за приближаващата заплаха. Но транспортният им джет се поврежда и се налага да кацнат принудително на пустинната планета Татуин, за да ремнтират превозното си средство. Татуин е контролиран от хитяните, които са бандити, но там живеят също и местни племена. Татуин, както казва джедая Куай куай Джин (Лиам Нийсен) не е приятно място и е рай за избягали престъпници. Хората на тази планета са облечени с ориенталски арабски костюми, а архитектурата е примитивна, но с ислямски облик. А подобие на джамия се вижда в няколко кадъра като фон. Населението е алчно и обсебено от комара, а търговията на роби още съществува защото законите на Републиката не важат тук. Чиста аналогия с Близкия Изотк, в който хората са алчни по презумпция и укриват "световноизвестни" терористи (като че ли са холивудски звезди).

"Сто момичета", 100 girls (2000) е посветен на младежките взаимоотношения. В един от кадрите момиче бръсне краката на приятеля си, а той й казва: "Знаеш ли, че арабите също бръснат краката си. Сигурно затова повечето от тях стават терористи"...




В  "Планетата на маймуните", Planet of the Apes (2001) действието се развива през 2029 на борда на американска космическа станция, където учените тренират маймуни за извършване на мисии в космоса под ръководството на капитан Лео Дейвидсън (Марк Olberg). По време на електромагнитна буря една маймуна е изпратена да проучи явлението, но се изгубва и контактът със станцията е прекъснат. Тогава Дейвидсън речава да я потърси в космоса и също попада под влиянието на бърята като губи контакт със станцията и пада аврийно на една планета, приличаща на Земята. Там той открива, че маймуните са превзели планетата, те са господари а хората са роби. Маймуните се отнасят надменно, расистки и жестоко към хората и избягват контактите си с тях. Хората са се изселили към планината защото не могат да се борят срещу маймуните докато не идва Лео да ги поведе към въстание. В една сцена, маймуна, съпругата на представител от елита на маймунското общество се показва в спалнята обечена в ориенталско бели-денс облекло , качва се на леглото и започва да тацува кючек на очарования си възрастен съпруг. Той също е облечен в ориенталски дрехи, а декора и обзавеждането са ориенталски. Може доста да се поспори дали този кадър е просто начин да се изобрази тайнствена сексуалност или е прелюдия към асоциации с характеровите особености на маймуните във филма - зли, опасни, отвъстителни, но и първични като присъщи за един определен етнос, на който подражава маймунската съпруга.

"Зората на мъртвите", Dawn of the dead (2004) разказва за вирус, който се разпространява в града превръща хората в зомбита и канибали, а тази епидемия се разпростира вече и в европейски градове. Филмът започва как медицинската сестра Ана бърза да се прибере в къщи след дълъг работен ден, за да се вди с любимия си съпруг Луис. На другата сутрин Луис се събужда от шум в къщата и когато отваря вратата съседското момиченце го напада и го ухапва по врата. Луис се връща в спалнята, кървейки, а жена му не успява да го спаси. Ана отваря вратата, за да разбере какво се е случило и успява да избяга с колата си от момичето, което се е превърнало в зомби. По улиците на града тя вижда как зомбита нападат незаразените хора и докато се опитвада избяга от един човек тя губи контрол над управлението и се блъска в дърво на пътя като загубва съзнание. Сцената свършва и започват надписите с един кратък кадър (общ далечен план и бърз каданс), предствляващ голяма маса мюсюлмани в джамия, кланящи се по време на молитва. Следва името на продуцентската компания, а буквите се разтичат на екрана като струйки кръв, последвани от снимки на кървясали зомбита, пожари, размирици, убийства по улиците. Надписите свършват с картини от Истанбул където репортер говори пред камерата. Камерата се насочва към съседна сграда, където зомби напада охрана, а уплашени хора бягат в паника. Зомбито представлява леко брадясал мъж с кървясали зъби и близкоизточни черти.
Следва...

9 коментара:

Bla каза...

Много тенденциозен блог; ислямът заслужава етикета, който хората са му дали, защото е религия и общество, робуващи на фашистки и сляп фундаментализъм; ислямът е опасен. Разбира се, това далеч не е проблем само на мюсюлманството.

PS В "Зората на мъртвите" присъствието на исляма няма никакъв расистки или стереотипен подтекст; началните надписи показват реакциите на световните общества спрямо необяснимата и смъртоносна епидемия.

natta каза...

Разбира се, че блогът отразява определена гледна точка. И съм я заявила много ясно още в самото представяне - не ми е целта да представя исляма и мюсюлманите като ангели, а да дам възможност на хората да погледнат и от моя ъгъл, за да се получи балансирано виждане за нещата. Защото незнам доколко се базират на лични отношения вижданията ти за исляма, но сред многото хора, които аз познавам няма такива слепи фундаменталисти. Което не означа, че такива няма въобще. Но за това си има много причини, не са само религиозни или произтичащи от самата религия.
Приемам, че Зората на мъртвите може и да не е с този подтекс, който съм визирала, въпреки че дали аз съм права в гледната си точка или друг можем да разберем само ако питаме сценаристите.
Иначе списъкът с такива намеци продължава с още стотици филми.
Благодаря за мнението.

Bla каза...

Стереотипите са следствие на определени характеристики, които - според мен - ислямистите притежават и съответно са си заслужили отношението на останалите към тях. Имам няколко познати, които са с арабски произход и всеки един от тях е всичко друго, но не и фундаменталист. И все пак: не живеем в Близкия Изток (слава на Господа, Аллаха, че и на Буда и там който се сетиш още). Зверствата и примитивността на мюсюлманството, включващи смърт, сексизъм, фанатизъм и прочее, имат редица обяснения, но нямат нито едно оправдание. Естествено, има много други етноси, религии и общества, в които припознаваме негативност, но ислямът е една от най-тежките диагнози, imho. Мисълта ми е, че до голяма степен толерирам създалия се стереотип (не изцяло, но почти), а филмите, в които откриваш отрицателни паралели с мюсюлманите, са някак закономерни, да не говорим, че в много от случаите са чисто и просто преувеличение или чиста параноя от твоя страна. Блогът ти ми напомня на един феминистки такъв: има твърде много мнителност и търсене на телета под вола, а също и често пренебрегване на основателна критика.

PS Видях, че си направила доста абсурдно умозаключение по отношение на "Аватар". Айде малко по-сериозно, плс. Филмът е недвусмислена алюзия спрямо колонизациите и най-вече - покоряването на Америка.

natta каза...

Това е моето виждане за Аватар. Не задължавам с него никого. Както се оказва и други хора са видели своя образ във филма. Колонизация или инвазия, горе долу резлутатите са едни и същи - потъпкване и неразбиране на местната култура в името на икономически и политически интереси.
Да, стереотипите се налагат на базата на някакви качества, които обаче се възприемат за общовалидни. Въпросът е, дали ти като българин се самоопределяш със стереотипа, наложен на Запад за нас или смяташ, че по-голямата част българи са трафиканти, проститукти и т.н.? Ето това е симсълът на блога - да покаже, че има и друг образ от този на екрана, както и че понякога такива сетреотипи се налагат съвсем съзнателно, а не защото са единствената представа за дадена група. По тази логика тогава индианците, изобразявани в стотици уестърни като идиоти, диваци и т.н. без да се вникне в тяхната култура също е нормално? Добре е поне, че в Евройпеското кино нещата не са толкова поляризирани.

Bla каза...

Е, айде сега - има доста филми на тема Дивия Запад, в които индианците са представени (дори прекалено) благородно, а завоевателите са истинските диваци. Иначе относно концепцията ти на блога: последният ти коментар звучи много fair, но за съжаление в самия блог съдържанието не отговоря съвсем на поставените цели. Напълно съм съгласен, че е нужно разчупване на стереотипите (не само в контекста на исляма, а и по принцип), но това не е извинение за измислени и/или доукрасени паралели. Относно имиджът ни на Запад - да, ние от Балканите сме идиоти и всеки, който има такова мнение за нас, го разбирам. Не е прав напълно, защото има и бол свестни балканци, но е прав за себе си, защото вижда мнозинството какво е. Ако приемем недостатъците си, ще можем и да ги изклекуваме... макар че сме толкова генетично увредени, та не виждам какъв цяр ще ни оправи, но това е отделна и безкрайна тема. Поздрави и похвала, че не модерираш коментарите, а допускаш и дискусии с хора, които са с противоположни позиции. Peace!

natta каза...

Прав си, има филми, които представят индианците и като благородни диваци. За моя радост. Но то пак е в резултат на някаква еволюция в схващанията. За мен тази еволюция по отношение на индианците е дошла с произведения, които вникват в тяхната същност без непременно да я критикуват.
В Блога нещата са в началото си. Освен това аз хвърлям светлина върху избирателното отншение към мюсюлманите в киното и по-специално американското, което често не се забелязва на пръв поглед. Затова изглежда така, че аз одобрявам едва ли не всички лоши неща, които мюсюлманите правят. Все пак блогът е за кино, аз не чета лекции по ислям или политика макар да се опитам по-натам да засегна някои въпроси, нито пък имам претенции, че мога да го направя напълно изчерпателно.
Ами виждаш ли, не сме само тъмни балкански субекти, дали европееца ще си промени виждането за нас е въпрос на взаимоотношения и образоване по отношение на другите. Peace.

Bla каза...

Абсолютно съм съгласен. :)

N каза...

Малко неправилно е представена темата, виждам, че ревюто е базирано на филма Reel Bad Arabs, в който става на въпрос по-скоро за араби, отколкото за исляма и мюсолманите като цяло.

Разбира се, нито българите нито западняците правят някаква огромна разлика между двете, но докато критиката към исляма е нещо съвсем нормално (както и към всяка религия), въпросните филми представят арабите (като етнос) в лоша светлина, което е по-сериозният проблем. И е проблем, тъй като както пише по-горе, подобно отношение няма да видим към евреи или негри, което си е чисто лицемерие.

natta каза...

Здравейте. Правилно книгата на Джак Шахин служи за база поради простата причина, че е първото и академично по своята същност обобщено представяне на проблема с арабите. На тази тема се работеше преди години,може би горе долу по времето, кокаго Джак Шахин публикува труда си. Но в последствие открихме, че е трудно арабите да се отграничат от исляма като цяло именно поради това неразбиране, че не всички араби са мюсюлмани и не всички мюсюлмани са араби. Един филм ми е известен, в който арабинът е християнин. Има и още един момент - че арабите са такива каквито са представени не само поради етническите си особености, но И защото са последователи на исляма. Още по-сложен стана начинът за рагзграничаване след 11септември. По-нататък в материалите е предвиден анализ на градацията на стереотипизирането през годините, в която се започва с арабския етнос, по-късно с други етноси, изповядващи исляма, а след иранската ревовлюция се заговаря вече за исляма като запаха, а арабите са нейни създатели.
Моля да бъда разбрана правилно, не казвам, че няма основания за критика към всяка религия или по-точно към нейното прилагане, темата е за това, че се изобразяват предимно негативни образи от поседователите на тази религия макар да има много свестни хора, които в същото време са и дълбоко религиозни, както и има не толкова религиозни хора.
С една дума трудно ми е да разгранича арабите от мюсюлманите в темата, още повече, че понякога настъпва такова смесване на етнически, религиозни, териториални и други факти, че е трудно да се дискутира единият от тях без да се засегне друг.
Благодаря за забележката, ще се постарая да дам адекватно обяснение на проблема със заглавието.