Плачът на слънцето

"Плачът на слънцето", Tears of the Sun (2003)

Режисьор: Антъни Фукуа

Жанр: Ешън, трилър, драма

В ролите: Брус Уилис, Моника Белучи, Кол Хаузер, Пол Франсис, Акуса Бусия и др.

Филмът започва с един телевизионен репортаж, който показва улични сблъсъци и показни убийства, а зад кадър се чува коментар за: "...ескалацията на напрежението в Нигерия в продължение на месеци” и кулминацията му с извършеният от ген. Мустава Якубу кървав преврат срещу легитимното демократично правителството на президента Самюъл Aзука. В тази страна, чието население надхвърля 120 милионадуши от 250 етнически групи, етническите противоречия имат дълга история. Според репортажа племето Фулани, мюсюлмани, живеещи на север воюват с християнското племе Ибо на юг. Бунтовниците от племето Фулани проявяват изблици на насилие из цялата територия на Нигерия и хиляди загиват в боевете или биват екзекутирани. Изправените пред геноцид хора от племето Ибо напускат домовете си и търсят убежище навсякъде, където могат да го намерят.
     Репортажът завършва с данни, че ген. Мустафа вече контролира голяма част от страната и американската армия евакуира работещите в американското посолство в столицата.
     На борда на американския самолетоносач Хари Труман, намиращ се пред бреговете на Западна Африка, лейт. Уолтърс (Брус Уилис) получава задача заедно с ръководена от него фрупа морски пехотинци да спаси Лена Кендрикс (Моника Белучи) – американски лекар от италиански произход, работеща за Червения кръст в малка мисионерска болница. Животът й е застрашен от мюсюлманските милиции. От пехотинците и Уолтърс се възлага и спасяването на живота свещеник и две монахини, работещи в същата болница. Пристигайки в болницата Уолтърс предупреждава Кендрикс, че бунтовниците скоро ще нахлуят, но тя отказва да напусне без своите пациенти. Тя разказва, че нейният съпруг е бил убит пред очите й от бунтовницте, докато се опитва да я защити. След мистериозно обаждане до своя командир, лейтенатът се съгласява да евакуира и тези пациенти, които могат да ходят пеша, за да стигнат до уговрената точка на 12 километра от болницата. Свещеникът и две монахини настояват да останат с другите пациенти, които не могат да се евакуират.
     Бунтовниците нахлуват по-късно в болницата, а водачът им хваща кръста на врата на свещеника, разглежда го сърдито и въпреки молбите за милост един войник изважда сабя и я насочва към главата на свещеника. Всички заварени в болницата биват жестоко убити.

     При пристигането си на мястото, договорено с лейтенант Уолтърс лекарят Кендрик разбира, че само тя може да се качи на хеликоптера за евакуация, а останалите биват оставени в гората тъй като такава е била заповедта на военното командване. Прелитайки над болницата с хеликоптера двамата разбират, че краят на оставенте в гората хора е близо и ще бъде безмилостен, затова лейт. Уолтърс решава въпреки изричната забрана да се върне и да евакуира хората от гората. Тъй като хеликоптерът не е достатъчно голям да събере всички, в него се еувакуират само жените и децата, а лейтенатът заедно с Лена и нигерийските мъже тръгват пеша към Камерунската граница. През целия им път дотам те са преследвани от бунтовническите сили, което е необяснимо за лейтенатът докато той не разбира, че в групата с него е и синът на сваления президент и че бунтовниците искат да го убият, за да не бъде коронован като бъдещ крал на племето Ебо. Те стават свидетели на множество брутални убийства и изнасилвания, извършени от бунтовниците срещу цивилни в опожаряваните села. В едни от опитите за убийства се намесват Уолтърс и войниците и спасяват една жена от изнасилване, но не успяват да спасят друга, на която се отрязват гърдите, за да не може дори да кърми бебето си.

     Бунтовниците, които превъзхождат по численост и въоръжение американските части, все повече притискат обръча около тях и Уолтърс загубва няколко войници, но успява най-накра да докарат цивилните нигерийци до границата. Тогава американските военни самолети бомбардират приближващите се до границата бунтовници. Филмът свършва как нигерийците от племето Ибо приветсват новия си крал на племето и бъдещ президент на страната Артур, който ще донесе демокрация .
     "Плачът на Слънцето" е един пропаганден военен филм за излъскване на имиджа на американската армия. Развива се в Нигерия, но в него не се засягат основно религиозни и етнически конфликти, а те се използват само като политически фон. Нигерия е известна като страна на крещящите противорещия, мултиетническа, мултикултурна и мултирелигиозна. Демографският й модел се състои от три враждуващи племен: племето Хоса, най-многобройното и живеещо на север, с преобладавщо мюсюлманско изповедание, следвано от югозападното племе Йоруба и юго-източното племе Ибо. Последните две племена са с християнско мнозинство. С получаването на независомост от Британската корона през октомври 1960 до днес Нигерия страда от непрекъснати племенни и религиозни конфликти и гражданска война, която продължава три години между 1967 и 1970 г., причинила смъртта на над милион нигерийци.
     Йоруба и Хоса са в дългогодишен остър конфликт, което често води до кървави сблъсъци, а жертвите са сред последователите и на двете религии. Но причините за тези сблъсъци не са главно религиозни, а предимно заради политическите интереси на различни кланове и борбата им за власт, племенните отмъщения, бедността, недостатъчното развитие, корупцията и борбата за разпределяне на приходите от петрола, липсата на демокрация и гражданско управление и загубата на сигурност. Не на последно място значителна роля играе и разширяването на пропастта между привилегированите кланове и неравностойните такива.  Освен вътрешните причини има и външни фактори, които обуславят непрекъсната разправа между отделните кланове - Нигерия е страна, богата на нефт (4.5 млн. барела петрол на ден) и на минерали и така тя става сцена на международната конкуренция за контрол на подземните богатства, особено между Съединените щати и европейските страни и главно Великобритания. До такава степен, че бившият нигерийския президент Олусегун Обасанджо казва: "Петролът и газта ни ослепиха и ниотдалечиха от нашите ценности, те ни направиха още по-свирепи и жестоки." Трябва да се добави, че Shell BBC World Service Company е от най-старите компании с присъствие в делтата на Нигер, Нигерия, където са петролни кладенци. Нигерия е в листата на африканските страни, които изнасят нефт за САЩ, където на нигерийският петрол заема пета позиция по отношение на количеството от 1.5 милиона барела на ден. Вече е традиция големите чужди петролни компании да се намесват във вътрешната политика на страната и често играят на струните на религиозните и етническите противоречия чрез подкрепата на едно племе или на друго в името на запазване на своите интереси. Населението в Делта на Нигер живее в бедност въпреки наличието на петролни кладенци и затова искат от федералното правителство и от чуждите компании справедливо разпределение на приходите от петрол. Чест начин за протест е взривяването на петролни кладенци, нелегалното източване на петгрол и продажбата му на черно. Отвличането на служители на чуждите компании и въобще чужденци е позната практика. А относно военните преврати в Нигерия те са периодични, ръководени от военни, принадлежащи към различни племена и религии. Има преврати, извършени от военни от племето хоса на мюсюлманите срещу висши служители или ръководители на племето йоруба, или християнски Ибо и обратното също е вярно. А понякога ръководителите на един преврат го извършват срещу други офицери от същото племе или религия, както се случи през август 1985 г., когато ген. Ибрахим бабангида свали Мохамед Бухари, и двамата от племето Хоса. През 1993 г., Бабангида отказва да признае изборните резултати, спечелени от политическия лидер и бизнесмен Масуд Абиола, мюсюлманин, но племето Йоруба.
     Първият преврат в страната е извършен в средата на януари 1966 г. от група офицери от племето Ебо (християнско мнозинство) срещу правителството на Бениамин Азикуи (от същото племе), който водеше страната към независимост. 6 месеца след това е убит, на негово място встъпва в длъжност Якубу Гон (Християнин от племето хоса). Най-последният неуспешен опит за преврат е на 21-ви декември, 1997 година, извършен от група офицери, принадлежащи към племето Йоруба. През периода от 1966 г. до 1997 г. Включително извършителите на преврати стават жертви на други преврати и т.н.Убивани са също и много лидери мюсюлмани като министър-председателя Абу Бакр Блу и политическия лидер Ахмед Блоа.

     Искам да кажа, че не може да се хвърли вината за политическите и етнически размирици в Нигерия единствено върху едно отделно племе или неговата религиозна принадлежност и да се оневинят останалите племена и религии. Имайки предвид, че политическия и военен елит независимо от тяхната религиозна и етническа принадлежност обличат тези конфрликти в религиозна форма, зада привличат повече последователи, но в действителност те са в конфликт за власт и пари. Всички те носят еднаква отговорност за трагедиите и кланетата в тази богата страна. А кланетата, извършвани преди или доден днешен се извършат от християнски И мюсюлмански въоръжени милиции, а жертвите са последователите на двете религии, а не на една религия, както е показано във филма.

     Създателите на лентата не изразяват адекватна политическа позиция, балансирана и обективна, първо като изваждат на преден план религиозния фактор като единствена причина (мюсюлмани убиват свещеници), а второ селективно хвърлят отговорността върху мюсюлманските въоръжени милиции и те са представени като безмилостни агресори, извършващи клане срещу невинни християни. Картината се засилва и чрез специалното аранжиране на кадри, изобразяващи нечовешка жестокост. Зрителите не забелязват присъствие на християнски военни милиции, нито жертви от последователите на ислямската религия. Въпросът е защо извършителите на преврата трябва да са мюсюлмани, а не от християнската Ибо или йоруба, например?
     Филмът е реализиран скоро след 11 септември и позицията на филмовите творци респондира идеално с шовинисткото настроение на Запада и на САЩ, който показва мюсюлманите само като агресори и никога като жертви. Те стават вечните заподозрени за конфликтите особено в мултирелигиозните райони в света като Косово, Кашмир, Чечения, а ролята на исляма се подчертава като ключов фактор за задействане на спорове, а политическите и икономически фактори се пренебрегват. Във филма също така се избягва дори и намека за намеса на чужди сили във вътрешните работи в Нигерия и съюзяването им с някои от местните сили в играта за петрол, за да не би зрителят да направи връзка между събитията от филма, показан на 7 март 2003 г. в залите на САЩ и ръководената от САЩ война в Ирак, която започна на 20 март 2003 г., където контрола над иракски петрол в една от основните, но непризнати причини.
     Продукцията преиначава историческите факти, че САЩ не искат да се намесват във вътрешните работи на други страни, а когато трябва да се направи, то е от чисто хуманини съображения. Произведението завършва със следното изречение: "За да спечели злото е достатъчно добрите хора да стоят настрани". Чрез този апел обаче се призовава недвусмислено за намесата на САЩ навсякъде по света за разпространение на свободата и демокрацията и мира.  Но в действителност САЩ не се нуждаят от такива закъснели съвети и десетките американски военни интервенции и подкрепяни преврати повече от век в Централна Америка, Африка и Азия го доказва. Исторически известно е, че Голямото зло, олицетворявано от тирани и диктатори по света (Пиночет в Чили, Пахлави в Иран, Саддам в Ирак) нямаше да успеят да просъществуват без подкрепата на ЦРУ и на американската армия. По-морално би било филмът да изкаже следния апел: „За да победи доброто, добрите мъже от ЦРУ да стоят настрана.”
      Ако се абстрахираме от всичко това, а то не е никак малко, остава да се насладим на играта на прелестната Моника Белучи и чаровния Брус Уилис.


Забележка: Лентата се предлга в т.нар. "Патриотичен пакет" (Patriot pack) заедно с филми като Блек Хоук Даун, Патриотът и Глори.