"Няма добър човек, няма лош човек. Има просто човек...". А.Чехов.
Свързвайки живота си с човек от друга култура ставам свидетел на насаждането на различни стереотипи за исляма, Близкия изток и Северна Африка. Убедена съм, че много други жени, омъжени за мюсюлмани са се сблъсквали понякога с негативизма на роднини, познати и не толкова познати. Някои от коментарите са просто абсурдни. За съжаление повечето хора формират мнението си за исляма въз основа на получената в медиите информация и от филмите. Или от чуто от трети страни. В киното ислямът е отразен едностранчиво. Нямам предвид, че филмите, в които има герой мюсюлманин са слаби или некачествени. Много от тях са с огромен бюджет и интересна драматургия. Но препратките към исляма, мюсюлманите и арабите са много тенденциозни (избирателни) или не почиват на определени факти, а са художествена измислица. Тези филми биват гледани с интерес от западните общества и от българското в частност и голяма част от представеното в тях се приема за чиста монета, а от частния случай се правят обобщения. Нека коментираме някои от тях...

Търсене в този блог

вторник, 9 март 2010 г.

Войната е опиат;

Режисьор : Катрин Бигълоу

Сценарист : Катрин Бигълоу, Марк Боул
Продуцент : Катрин Биглоу
В ролите : Джереми Ренър, Антъни Макий, Ралф Файнс, Гай Пиърс, Дейвид Морс

     Изненадващо за повечето любители на киното филмът "Войната е опиат" (The hurt locker) срази дори филма "Аватар" по получени награди. Дали е случайно, че на такъв ден като 8 март за първи път жена получи наградата Оскар за режисура? И дали е случайност, че тя е бивша съпруга на Джеймс Камерън, режисьорът на "Аватар"?
     Грабвайки 6 награди от 9 номинации филмът на Катрин Бигълоу се нареди на първо място в класацията. Въпреки разразилия се около него скандал, а именно че сержант от американската армия заведе дело срещу създателите на  филма. Това, което ми прави впечатление е не факта, че някой протестира за авторство на историята, а част от изявлението, с което компанията, произвела филма излиза в отговор на това дело: "Не се съмняваме, че старши сержант Сарвър е служил на страната си с чест и всеотдайност, рискувайки живота си за висшето добро, но ние разпространяваме филма, основаващ се на измислена история, написана от сценариста Марк Боъл."
     Забележително е как в продължение на години американските кинопроизводители успяват да внушат на зрителите си, че всичко, което американските герои извършват на екрана е в името на доброто. Дори след като Тони Блеър и Гордън Браун бяха изслушвани пред специално създанена комисия за разследване на Войната в Ирак и след обявяването на тази война за незаконна по междунродните норми, както твърди и холандска комисия в Хага.  Не беше нужно да се сформира такава комисия, за да се разбере, че иракчаните станаха жертва на чужди интереси, добре завоалирани с идеите за демокрация, равенство и по-добро бъдеще, а техните вътрешни проблеми и международна изолация бяха използвани като повод и като основание за сравнително позитивното приемане на нахлуването на американските войски. В този смисъл част произведените филмите на военна тематика имат за цел един вид кръвопускане, освобождаване на напрежението в обществото, предизвикано от двуполюсното отношение към воините, в които участват САЩ и НАТО.
      Но пък с тази война се "разнообрази" и в буквалния, и в преносния смисъл сюжетът на много филми в киното, както се вижда и от "Аватар" и от "Войната е опиат". И двамата бивши съпрузи са силно привлечени от случващото се в Ирак поне доколкото в "Аватар" на`авите могат да бъдат сравнени както с палестинците, така и с иракчаните, които разполагат с много ценно природно богатство и имат своя самобитна култура, през която пречупват знанието си за света. Положителното е, че се прави опит да се вникне в същността на войната и това как тя влияе на хората, как променя тяхната психика и предопределя бъдещите им действия. Лошото обаче е, че изключително рядко във филмите на тема "войни в Близкия Изток" централно място заема съдбата на близкоизточния човек. А той е основното действащо лице в реалния живот и носи основните последствия от войните. За този дисбаланс ще има отделна публикация.
     "Войната е опиат" макар и с малък бюджет предлага добра оператрска и режисьорска работа. Липсва прекаленото героизиране, характерно за много американски филми. Има стремеж образът на главното действащо лице да бъде значително реален, човешки. Самото действие се развива динамично без да доскучава. Актьорската игра също е много добра.
     Само че ясно изразеното послание е много по-трудно за възприемане отколкото завоалираното такова. По каква причина? Защото войната все още е факт в живота на много хора и в САЩ, и в Европа, и в Близкия Изток и нейното напомняне предизвиква неприятни чувства. Затова и "Аватар" имаше такива приходи, за разлика от спечелилия номинациите филм на Бигълоу.

Няма коментари: