Двеминутки на омразата

      Двеминутките на омразата са тези, в които през 1984 г., когато се развива действието в едноименната книга на Дж. Оруел, хората в Океания са надъхвани срещу врага си с прожекцията на специални филми, в които се повявят разгневени, крещящи и заплашителни непознати. Враговете. Въображаемите врагове обаче. За което спомага "манипулирането на обещственото мнение, а киното и радиото задълбочиха този процес". В Холивуд двеминутките са доста по-изтънчени, понякога дори не се забелязват на пръв поглед, но оставят трайна следа в общественото съзнание. Защото са константни и циклични.

Във филма "Глава 2", Chapter two (1979) се говори за писателя Георг Шнайдер, който току-що е изгубил съпругата си Барбара след 12 годишен щастлив брак. Чрез своя брат той се запознава с една разведена млада актриса и между двамата започва любовна афера, но спомените за съпругата му го преследват. Връщайки се от Лондон брат му Лео, който го очаква на летището, го пита: "Как е Лондон"? А той отговаря: "Пълен с араби”. Представете си, че беше казал: "Пълен е с черни или евреи.” Или нидийци. "Каква би била реакцията", казва Джак Шахин.

                           В "Бар Св. Елмо", St.Elmo`s Fire (1985) група от приятели (младежи и момичета) току-що са завършили университет. Филмът разказва за тяхната адаптация към живота след университета и техните лични взаимоотношения: любов, изневяра, неориентираност, отговорност. Джулиана (Деми Мур) е момиче от групата, водещо свободен живот, изпълнен с партита и барове. Късно една вечер тя се обажда на своя приятел Алек, за да му каже, че се намира в хотел с едни араби, които цяла вечер я снабдяват с наркотици, от които имат в изобилие. Според нея те са престъпници и организират въоръжна дейност, доколкото тя разбирала арабски. Джулиана моли Алек незабвано да дойде да я спаси от тях. Той идва, чука на вратата и влиза след като един арабин, облечен смешно (с официален костюм, но и с кърпа на главата) му отваря вратата. Апартаментът е много луксозен, а масите са пълни с храни и напитки. Алек хваща Джулиана и просто я отвежда без арабите в стаята да протестират. Те стоят безучастно и гледат телевизия, изглеждайки пасивни и студени. Когато излизат Алек й казва: "Тези не ми изглеждат като престъпници (gangbang). Мисля, че ме накара да дойда само за да ми привлечеш внимането". Тя го моли да остане принея тази вечер, но той отказва. Тогава тя се обажда по телефона и когато Алек я пита на кого се обажда, отговорът е: "На едно горещо еврейско момче", защото не иска да спи сама тази вечер. Щом целта на Джулиана от повикването на Алек в хотела е била да флиртува, тогава каква е разликата с кого е била в апартамента? Антагонизмът е повече от очевиден.

Действието в приключенския филм "Ходещ по огъня", Firewalker (1986) се развива в Централна Америка, където двама приятели, неуспели иманяри Макс Даниган и Лео Портър (Чък Норис и Луи Госет) търсят съкровище от времето на ацтеките. Но филмът започва с кратка сцена в Арабската пустинята, където двамата са преследвани от група араби, гротескно диви, които успяват да ги пленят, но героите успяват да избягат и се заврщат в сраната си.

Лентата "Кървав Спорт", Blood sport (1988) разказва за американския шампион по бойни изкуства Франк Дюкс (Жан-Клод Ван Дам), който пътува до Хонг Конг, за да участва в шампионатът Комите, неофициално световно първенство за древни бойни изкуства безплатно. Един от участниците е арабинът Садек Хюсеин. За да помагат на зрителите да го разпознаят като арабин защото всички състезатели са по шорти, създателите на филма му слагат на главата парцал, смешно подобие на арабска кърпа. Представете си колко окарикатурен изглежда един спортен атлет с мускулите си и кърпа върху главата на ринга. Садек е показан грозен, неприятен и когатп се смее има един златен зъб. В лоби бара на хотела Садек и други двама грозни араби разговаря с една американска журналистка, на която той казва с властен тон: " Ще се качиш горе в моята стая да направиш интервюто", но тя остро отказва и го нарича идиот. Затова, че го обижда той е готов да я удари като вдига ръката си. Тогава се Дюкс се намесва и му хваща ръката с искането да отави момичето намира. Но арабинът я спира и казва настойчиво на Дюкс: ‘Момичето ще дойде с мен." Дюкс обещава да се срещнат по-късно на ринга по мъжки защото ако се бият сега ще бъдат изгонени от състезанието и му предлага да играят една игра, а който спечели ще вземе момичето. В играта Садек трябва да задържи една монета в руката си, а Дюкс трябва да се опита да я вземе преди арабинът да стисне юмрука си. Дюкс успява, а за миг арабинът се усмихва, мислейки че е спечелил. Той изглежда тъп и смешен когато отваря ръката си, а по-късно на ринга двамата се срещат. Според вас, зрителите (а главно младежите и тинейджурите гледат подобни филми) на чия страна ще бъдат? На грозният арабин или на любимият актьор Ван Дам? Дюкс без много усилия и загуба на време успява да го срази, а филмовите творци дори не дават на арабина възможност да защити себе си поне с един удар. Помня, че този филм се излъчваше и у нас, макар и апокрифно, заглавието ми е добре познато. Значи вероятно и аз съм приела този образ така, както са очаквали сценаристите. И ако животът не ми беше дал възможност за по-близък контакт с Изтока щях да си остана с представата от филма.

В продукцията "Версия Пеликан", Pelican Brief (1993) във Вашингтон са убити двама висши съдии. Зад убийството стои влиятелен петролен магнат на име Виктор Матис защото двамата съдии са му попречили да търси находища на пертол на територията на Национален природен резерват. Матис е от приближените на президента и глсвният спонсор за предизборната му кампания. Студенката по право Дарби Шоу (Джулия Робъртс) открива, след убийството на нейният приятел, работил за един от двамата убити съди, че тези убийства са поручани от висши политически фигури и че Белият дом знае за това. Президентът упражнява натиск върху ФБР да спре разследването. Дерби съдействие от журналиста Грей Грантъм (Дензъл Уошингтън) и двамата заедно продължават да разследват случая докато го разкриват пред общественото мнение въпреки заплахите и опитите за покушение. Но каква е връзката с арабите тук? Наемният убиец на двамата съдии е известният терорист, арабинът Камал (във филма не се споменава фамилията му). По принцип той работи с правителството на арабска държава, известна с подкрепата си на терористични действия, също неспомената във филма. Защ трябва непременно наемният убиец да е арабски терорист?

В комедията "Остин Пауърс - шпионинът, който ме.....", Austin Powers: The Spy Who Shagged Me (1999) двубоя продължава д-р Злобил и агентът Остин Паурс. Паурс се опитва да унищожи д-р Злобюл, който притежава ядрени оръжия и иска да завладее света. Д-рът наема много убийци и шпиони (смешни и глуоави) да следят Пауърс, за да го елиминират. Един от тези убийци е арабинът Мустафа (пак с официален костюм, но този път с фес на главата). Мустафа кара зад Остин, но не успява да го убие защото партньорката на остин го застрелва и той пада в една пропаст. Мустафа излиза и пита Остин: "Не ме ли помниш?". - "Не, не те помня, но твоят фес ми е познат". - "Аз съм Мустафа и сега ще те убия", отговаря мюсюлманинът и изважда един кинжал, с който напада Остин. С един смешен карате удар Остин го неутрализира. Момичето насочва пистолет към главата му и той страхливо признава, че д-р Злобюл го е изпратил. Съвсем явен опит за иронизиране, осмиване и презрение на единия герой от другия, способния, честния.

В "Междузвездни войни: Епизод I",  Star Wars: Episode I - The Phantom Menace (1999) също пристъства такава двеминутка. Галактическата Република е възмутена поради високите данъци върху транзитната тъговия, наложени от мощната Търговската Федерация. Федерацията осъществява военна блокада на малката планета Ноба и тайно подготвя войските си за инвазия. Висшият съветник на Галактиката изпраща двама джедаи, отговорни за мира и справедливостта във Феерацията за разрешаване на конфликта. Двамата разкриват, че Федерацията всъщност търси ескалация на конфликта и се подготвя за война. Преди да бъдат арестувана, джедаите успяват да избягат и бързат да информират планетата Ноба за приближаващата заплаха. Но транспортният им джет се поврежда и се налага да кацнат принудително на пустинната планета Татуин, за да ремнтират превозното си средство. Татуин е контролиран от хитяните, които са бандити, но там живеят също и местни племена. Татуин, както казва джедая Куай куай Джин (Лиам Нийсен) не е приятно място и е рай за избягали престъпници. Хората на тази планета са облечени с ориенталски арабски костюми, а архитектурата е примитивна, но с ислямски облик. А подобие на джамия се вижда в няколко кадъра като фон. Населението е алчно и обсебено от комара, а търговията на роби още съществува защото законите на Републиката не важат тук. Чиста аналогия с Близкия Изотк, в който хората са алчни по презумпция и укриват "световноизвестни" терористи (като че ли са холивудски звезди).

"Сто момичета", 100 girls (2000) е посветен на младежките взаимоотношения. В един от кадрите момиче бръсне краката на приятеля си, а той й казва: "Знаеш ли, че арабите също бръснат краката си. Сигурно затова повечето от тях стават терористи"...

В  "Планетата на маймуните", Planet of the Apes (2001) действието се развива през 2029 на борда на американска космическа станция, където учените тренират маймуни за извършване на мисии в космоса под ръководството на капитан Лео Дейвидсън (Марк Olberg). По време на електромагнитна буря една маймуна е изпратена да проучи явлението, но се изгубва и контактът със станцията е прекъснат. Тогава Дейвидсън речава да я потърси в космоса и също попада под влиянието на бърята като губи контакт със станцията и пада аврийно на една планета, приличаща на Земята. Там той открива, че маймуните са превзели планетата, те са господари а хората са роби. Маймуните се отнасят надменно, расистки и жестоко към хората и избягват контактите си с тях. Хората са се изселили към планината защото не могат да се борят срещу маймуните докато не идва Лео да ги поведе към въстание. В една сцена, маймуна, съпругата на представител от елита на маймунското общество се показва в спалнята обечена в ориенталско бели-денс облекло , качва се на леглото и започва да тацува кючек на очарования си възрастен съпруг. Той също е облечен в ориенталски дрехи, а декора и обзавеждането са ориенталски. Може доста да се поспори дали този кадър е просто начин да се изобрази тайнствена сексуалност или е прелюдия към асоциации с характеровите особености на маймуните във филма - зли, опасни, отвъстителни, но и първични като присъщи за един определен етнос, на който подражава маймунската съпруга.

"Зората на мъртвите", Dawn of the dead (2004) разказва за вирус, който се разпространява в града превръща хората в зомбита и канибали, а тази епидемия се разпростира вече и в европейски градове. Филмът започва как медицинската сестра Ана бърза да се прибере в къщи след дълъг работен ден, за да се вди с любимия си съпруг Луис. На другата сутрин Луис се събужда от шум в къщата и когато отваря вратата съседското момиченце го напада и го ухапва по врата. Луис се връща в спалнята, кървейки, а жена му не успява да го спаси. Ана отваря вратата, за да разбере какво се е случило и успява да избяга с колата си от момичето, което се е превърнало в зомби. По улиците на града тя вижда как зомбита нападат незаразените хора и докато се опитвада избяга от един човек тя губи контрол над управлението и се блъска в дърво на пътя като загубва съзнание. Сцената свършва и започват надписите с един кратък кадър (общ далечен план и бърз каданс), предствляващ голяма маса мюсюлмани в джамия, кланящи се по време на молитва. Следва името на продуцентската компания, а буквите се разтичат на екрана като струйки кръв, последвани от снимки на кървясали зомбита, пожари, размирици, убийства по улиците. Надписите свършват с картини от Истанбул където репортер говори пред камерата. Камерата се насочва към съседна сграда, където зомби напада охрана, а уплашени хора бягат в паника. Зомбито представлява леко брадясал мъж с кървясали зъби и близкоизточни черти.

Следва...